— Ерик Драгомир не е имал други деца, нито законни, нито незаконни!
— Това е измама!
— Покажете ни доказателство! Къде са вашите тестове.
— Е… той си падаше по флиртовете…
— Имаше друга дъщеря.
Последният вик принуди тълпата да млъкне не само защото беше изречен властно, но и понеже дойде от Даниела Ивашков. Тя се изправи и дори без микрофон гласът и проехтя така, че всички я чуха. Освен това беше достатъчно влиятелна, тъй че бе съвсем естествено да привлече всеобщото внимание. Много от особите с кралски произход предпочитаха да слушат именно нея. Във вече притихналата зала Даниела заговори по-спокойно:
— Ерик Драгомир имаше незаконна дъщеря от жена на име Емили Мастрано — танцьорка, ако не ме лъже паметта. Той искаше да го запази в тайна и за целта трябваше да бъдат предприети определени действия — действия, които той не можеше да извърши сам и за които се нуждаеше от помощ. Аз бях една от тези, които му помогнаха. — Тя изкриви устни в нетипична за нея горчива усмивка. — Честно казано, нямах нищо против това също да остане в тайна.
Парчетата от пъзела трескаво започнаха да се сглобяват в главата ми. Сега вече знаех кой беше бърникал в архивите на алхимиците. И защо. Сред надвисналата в залата тишина не се нуждаех от микрофон, за да я попитам.
— Достатъчно силно ли го желаеше, за да се погрижиш някои архиви да изчезнат?
Даниела насочи усмивката си към мен.
— Да.
— Защото, ако фамилията Драгомир угасне, същото ще стане и с духа. И Ейдриън ще бъде в безопасност. Магията с духа започна много бързо да привлича внимание, а ти си искала да се отървеш от всички доказателства за съществуването на Джил, за да ликвидираш влиянието на Василиса. — Изражението на Даниела красноречиво потвърждаваше казаното от мен. Трябваше да спра дотук, но любопитството ми не го позволи. — Тогава защо сега си признаваш?
Даниела сви рамене.
— Защото имаш право. Един ДНК тест ще разкрие истината. — Разнесоха се потресени ахвания от тези, които възприемаха всичко казано от нея като божествено откровение, зачудени какво може да означава това. Други пък отказваха да повярват и я гледаха с насмешка. Даниела, несъмнено разочарована от изтичането на информация, все пак изглеждаше примирена с разгласяването й. Но усмивката й скоро се стопи, като се вгледа в мен по-отблизо. — Но бих искала да узная: коя, за Бога, си ти!
Голяма част от аудиторията също изгаряше от нетърпение да узнае. Поколебах се. До този момент магията на Соня бе свършила много добра работа. Постигнахме, макар и засега не съвсем категорично, приемането на Джил за член на фамилията Драгомир. Ако оставим системата да следва нормалния си ход и ако Лиса спечели изборите, както сега исках, в скоро време можех да разчитам кралицата да изпрати някой от своите адвокати, за да ми помогне да се прекрати съдебното преследване срещу мен.
Но докато се взирах в тълпата — пълна с хора, които познавах и уважавах, но които ме бяха осъдили и заклеймили без нито за миг да се усъмнят във вината ми, — усетих как в гърдите ми се разгаря див гняв. Нямаше значение дали бе породен или не от магията на духа. Още бях бясна заради това, колко лесно ме заподозряха и обвиниха, и изхвърлиха от живота си. Не исках да чакам това да се уреди в някакъв кабинет на пазителите. Исках да се изправя лице в лице срещу тях. Исках да узнаят, че съм невинна — или поне относно убийството на кралицата.
И затова, счупвайки собствения си рекорд по опасно и безразсъдно поведение, веднага смъкнах сребърната гривна на Соня.
— Аз съм Роуз Хатауей.
Глава 33
Виковете и крясъците ми подсказаха, че прикритието ми бе рухнало.
Много очи се приковаха и в Дмитрий. Ейдриън бе свалил илюзията от него веднага след като махнах гривната си. И както бяхме очаквали, пазителите, които постепенно стесняваха обръча около нас, сега се хвърлиха напред с извадени пистолети. Аз все още вярвах, че няма да ги използват. За щастие майка ми и Михаил бързо се придвижиха, за да блокират атакуващите и да спрат стрелбата.
— Недей — извиках към Дмитрий, уверена, че той моментално ще се присъедини към двамата ни защитници. Беше изключително важно двамата да останем съвършено неподвижни, за да не ни приемат като заплаха. Дори вдигнах двете си ръце и — макар и неохотно — Дмитрий ме последва.
— Почакайте. Моля ви първо да ни изслушате.