Обръчът от пазители остана плътен, без никакви пролуки. Бях съвсем сигурна, че майка ми и Михаил са единственото, което ги спираше да открият огън по нас още там, на място. Пазителите винаги бяха обучавани да бранят другите пазители, поне доколкото е възможно. Лесно можеха да повалят Джанин и Михаил, които им блокираха достъпа до нас, пък и обградилите ни пазители нямаше да чакат вечно. Но Джил и Ейб внезапно пристъпиха напред и заеха позиции до нас. Още два щита в нашата отбранителна линия. Намесата на цивилни още повече усложняваше нещата. Ейдриън не се бе помръднал, но фактът, че оставаше затворен в обръча, превръщаше и него в препятствие за пазителите.
— По-късно, ако искате, можете да ни изведете оттук — казах им аз. — Няма да се съпротивляваме. Но първо ни оставете да говорим. Знаем кой е убил кралицата.
— Както и ние — прекъсна ме един от пазителите. — А сега, вие останалите… отдръпнете се, преди да пострадате. Тези двамата са опасни бегълци.
— Те трябва да говорят — спря го Ейб. — Имат доказателства.
Той отново се намесваше, говорейки уверено за неща, за които нямаше никаква представа. Залагаше изцяло на мен. Започвах да го харесвам. Жалко, че доказателството ни не беше стопроцентово сигурно, както ми се искаше, но както споменах и по-рано… това бяха технически подробности.
— Оставете ги да говорят.
Беше нов глас, но глас, който винаги и по всяко време щях да позная. Лиса си проправи път между двама пазители. Те останаха нащрек, в бойни позиции, загрижени да не им се изплъзнем. Това й позволи да се промъкне, но само донякъде, тъй като единият от пазителите я сграбчи за ръката и не й позволи да стигне до нас.
— Те са стигнали толкова далеч. Те имаха право за… Джил. — Господи, не й беше лесно да го каже, без да трепне, още повече че не беше напълно наясно с това разкритие. Единствено смъртта, надвиснала над мен, я караше да пренебрегне потресаващата новина, че се е сдобила със сестра. Тя също ми вярваше на сляпо, уверена, че казвам истината. — Те са във вашата власт. Няма къде да избягат. Само им позволете да говорят. Аз също имам доказателство, което ще потвърди тяхната версия.
— На твое място не бих избързвала да го споделя, Лис — изрекох с нисък глас. Лиса още вярваше, че убийцата е Даниела, и истината никак нямаше да й се понрави. Хвърли ми смутен поглед, но не протестира.
— Нека тогава да ги изслушаме — заяви един от пазителите, при това не кой да е, а самият Ханс. — След едно толкова дръзко бягство, действително бих искал да узная какво ги е върнало обратно.
Ханс да ни се притече на помощ?
— Но — продължи той — сигурен съм, че и двамата ще ни разберете: длъжни сме да ви обезвредим напълно, преди да оповестите голямото си разкритие.
Погледнах към Дмитрий, който вече се бе извърнал към мен И двамата знаехме в какво се забъркваме и честно казано, събитията се развиваха по-добре, отколкото бях предвиждала.
— Добре — кимна Дмитрий. Погледна към благородните ни защитници. — Всичко е наред. Пуснете ги да минат.
Майка ми и другите обаче не помръднаха.
— Пропуснете ги — казах им аз. — За да не се озовете в една килия с нас.
Бях сигурна, че тези самоотвержени глупаци няма да се вслушат в думите ми. Но Михаил пръв отстъпи назад, след което и другите последваха примера му, на практика в пълен синхрон. Пазителите веднага ги отведоха настрани. С Дмитрий останахме неподвижни, а четирима пазители пристъпиха към нас — двама към него и двама към мен. Ейдриън се беше оттеглил с другите, но Лиса остана на няколко крачки от мен, като вярна докрай приятелка.
— Говори — нареди Ханс и стисна здраво дясната ми ръка.
Срещнах погледа на Лиса. Мразех това, което трябваше да кажа. Но не. Точно сега не се тревожех най-много заради нея. Като огледах аудиторията, открих Кристиан, който — разбираемо — следеше цялата драма с наострено внимание. Не издържах да го гледам повече, затова се извърнах и плъзнах поглед по тълпата, без да се вглеждам в отделни физиономии. Всичко ми се струваше като в мъгла.
— Аз не съм убила Татяна Ивашков — заговорих. Неколцина изсумтяха подозрително. — Не я харесвах. Но не съм я убила. — Погледнах към Ханс. — Ти разпита портиера, който свидетелства къде съм била в нощта на убийството, нали така? А той разпозна мъжа, който нападна Лиса, като лицето, подкупило го да излъже къде съм била. — От Михаил бях научила, че Джо накрая си признал, че е получил пари от загадъчния морой, след като пазителите го притиснали до стената с помощта на снимката.