Ханс се намръщи, поколеба се, но накрая ми кимна да продължа.
— Няма досие, потвърждаващо съществуването му или поне пазителите не разполагат с такова. Но алхимиците знаят кой е той. Видели са го в една от техните сгради, при това в ролята на бодигард. — Погледът ми се спря на Етан Мур, застанал до вратата сред групата пазители. — Като бодигард на личността, която е била допусната на среща с Татяна в нощта на убийството й: Таша Озера.
Не беше необходимо публиката в залата да надава рев, защото този път Таша изкрещя достатъчно, за да заглуши всички останали. Седеше до Кристиан, преди да скочи като ужилена от стола си.
— По дяволите, какви ги говориш, Роуз? — възкликна тя. — Да не си полудяла?
Докато стоях там предизвикателно, готова да се изправя срещу тълпата и да поискам справедливост, преливах от усещане за триумф и могъщество. Но сега… сега просто изпитвах тъга, докато се взирах в тази личност, на която винаги бях вярвала и която в момента ме изпиваше с очи, разширени от шок и болка.
— Искаше ми се да бях… но е вярно. И двете го знаем. Ти си убила Татяна.
Изумлението на Таша нарасна, примесено сега с малко гняв, но в същото време сякаш още не можеше да повярва, че съм изрекла това обвинение.
— Никога, никога не съм вярвала, че ти си я убила — и с всички сили те защитавах. Защо го правиш? Да не би да се хващаш за позорното петно на стригои, лепнато върху нашата фамилия? Мислех, че си над такива предразсъдъци.
Преглътнах. Смятах, че събирането на доказателствата ще е най-трудната част. Но се оказа нищо работа в сравнение с огласяването им.
— Това, което казвам, няма нищо общо със стригоите. Почти ми се иска да имаше. Ти си мразела Татяна заради закона за възрастта и отказа й да позволи на мороите да се сражават. — Спомних си още нещо, което се случи, когато Таша узна за тайните тренировки на мороите. Тогава Таша беше ужасена и потресена. Сега подозирах, че е било породено от чувство на вина задето е имала толкова погрешна преценка за кралицата.
Тълпата замря, смаяна от разкритията, но една личност внезапно се оживи: някакъв представител на фамилията Шепа когото не познавах, който очевидно държеше много на солидарността във фамилията. Непознатият мъж се изправи, скръстил предизвикателно ръце пред гърдите си.
— Половината от придворните мразеха Татяна заради този закон. И ти си сред тях.
— Но не съм накарала бодигарда си да подкупи свидетел, нито да нападне Лис… принцеса Драгомир. И не се преструвай че не го познаваш — предупредих Таша. — Бил е твой бодигард. Виждали са ви заедно. — Описанието на Иън на личността, посетила Сейнт Луис, беше съвършено ясно: дълга черна коса, светлосини очи, белези върху едната страна на лицето й.
— Роуз, не мога да повярвам, че това се случва, но ако Джеймс — това е името му — е направил това, за което говориш, то той е действал самостоятелно. Винаги е имал радикални идеи. Знаех го още когато го наех за охрана, обаче никога не съм допускала, че е способен на убийство. — Огледа се наоколо, търсейки някоя по-авторитетна личност, и накрая се спря върху членовете на Кралския съвет. — Винаги съм вярвала, че Роуз е невинна. Ако Джеймс е виновен, то ще бъда безкрайно щастлива да ви кажа каквото зная, стига това да изчисти името на Роуз.
Толкова, толкова лесно. Мистериозният морой — Джеймс — изглежда е присъствал почти навсякъде, където е била Таша. Освен това е бил забелязан в подозрителните ситуации, където тя не е била — като подкупването на портиера Джо и нападението срещу Лиса. Можех да спася Таша, като стоваря цялата вина върху този Джеймс. Нали вече бе мъртъв. А с Таша можехме да си останем приятелки. Тя е действала, водена от принципите си, нали така? Какво лошо имаше в това?
Кристиан се изправи до нея и ме изгледа, сякаш бях непозната.
— Роуз, как можа да изречеш всичко това? Ти я познаваш. Знаеш, че не би могла да го направи. Престани да разиграваш сцени и ни остави да изясним как този Джеймс е убил кралицата.
Толкова, толкова лесно. Да се обвини мъртвеца.
— Джеймс не би могъл да прободе Татяна — отсякох. — Ръката му е била недъгава. На един морой са необходими и двете ръце, за да прободе някого. Вече на два пъти съм била свидетел на това. И съм готова да се обзаложа, че ако попитате направо Етан Мур… — Погледнах към пазителя, който внезапно пребледня. Вероятно би бил готов да се впусне в смъртоносна битка и да убива без колебание. Но да издържи една щателна проверка? И евентуално разпит от началниците си? Не вярвах, че ще се справи. Вероятно поради това Таша е могла да го манипулира. — Джеймс не е бил там в нощта, когато Татяна е загинала, нали? Не мисля, че и Даниела Ивашков е била там, въпреки това, което е било съобщено по-рано на принцеса Драгомир. Но Таша е била. Тя е била в покоите на кралицата и ти не си съобщил за това.