Лицето на Ханс остана неразгадаемо. Чувствата му към мен винаги бяха противоречиви, още от първата ни среща. Понякога за него бях само смутител на реда. Понякога — достойна за водач. Той вярваше, че съм убийца, но при все това ми позволи да говоря пред множеството. Никога не бе харесвал много приятелите ми. Какво щеше да направи сега?
Отклони очи от лицето ми и огледа групата пазители, заели позиции в залата, готови за действие. Кимна им сухо.
— Отведете лейди Озера. И Етан Мур. Ще ги разпитаме.
Имайки предвид, че Таша седеше сред другите посетители, настъпи паника, когато четирима пазители се насочиха към нея. Претъпканата зала бе тъй гъсто населена, че не се размина без малко блъскане. По-изненадваща бе яростната съпротива на Таша. Спомних си, че е добре тренирана. Не така, както бяха подготвени пазителите, но достатъчно, за да ги затрудни при залавянето й. Умееше да раздава ритници и удари — както и да пробожда кралици — и дори успя да повали един пазител.
Осъзнах, че може би наистина щеше да се опита да се измъкне, сражавайки се, макар че ми се струваше невъзможно.
В залата цареше пълен хаос. От всички страни към мястото на схватката се втурнаха още пазители. Ужасени морои се опитваха да избягат колкото можеше по-далече от мелето, но повечето само си пречеха един на друг, като се бутаха препъваха и падаха. Внезапно силен пукот изкънтя в залата. Изстрел пистолет. Повечето морои мигом залегнаха на пода, само пазителите продължиха да напредват. Вероятно Таша се беше сдобила с този пистолет от пазителя, когото преди малко бе съборила на пода. И със свободната си ръка сграбчи първия морой, който й попадна подръка. Боже мои, беше Мия Риналди. Седеше до Кристиан. Не мисля, че Таша дори е забелязала кого точно е взела за заложник.
— Никой да не мърда! — кресна Таша на приближаващите към нея пазители. Опря пистолета в главата на Мия. Усетих как сърцето ми замря. Кога всичко успя да ескалира толкова бързо? Не бях предвидила такъв развои на събитията. Пред полагаше се, задачата ми да мине мирно и кротко. Изобличавам Таша. Отвеждат я. И точка.
Пазителите застинаха, но не толкова заради командата и, а защото преценяваха как да се справят с подобна крайна заплаха. Междувременно Таша започна бавно — много бавно да си проправя път към изхода, като влачеше Мия със себе си. Напредваше бавно, тромаво, заради нагъсто подредените столове и струпания пред изхода народ. Забавянето й осигури време на пазителите да разрешат тази грозна дилема. Те винаги са на първо място. На карта бе поставен животът на Мия, животът на един морой. Пазителите не можеха да позволят Мия да загине, но не можеха и да оставят да им избяга мороят, размахващ пистолет.
Работата беше там, че Таша не беше единственият морой боец в залата. Сигурно бе направила възможно най-лошия избор на заложник. Блясъкът в очите на Мия красноречиво ми подсказа, че тя няма да се даде мирно и кротко. Лиса също го разбра. Едната от тях или двете щяха да загинат, а Лиса не можеше да позволи това да се случи. Ако можеше да накара Таша да погледне към нея, можеше да се опита да я укроти чрез внушение. Не, не, не, помислих си. Не исках още една моя приятелка да се забърква.
Двете с Лиса едновременно видяхме как Мия се напрегна, за да се отскубне от хватката на Таша. Лиса осъзна, че точно сега трябва да действа. Усетих го през връзката ни. Прочетох мислите й, знаех за решението й, дори и за начина, по който тялото й стегна всичките си мускули и нерви, за да се устреми напред и да привлече вниманието на Таша. Усетих го толкова ясно, сякаш с Лиса споделяхме общо тяло. Знаех накъде ще се насочи Лиса още преди дори да го е направила.
— Таша, моля те, недей…
Лиса скочи напред, ала жалостивият й вик секна, когато Мия изрита Таша и се откъсна от нея, като мигом залегна, оставайки извън обсега на пистолета. Таша, все още с насочено оръжие, сега бе изненадана от два фронта. След като вече не можеше да достигне Мия и всичко се развиваше толкова светкавично, Таша изстреля бясно два куршума към първата заплаха, движеща се срещу нея — която не бяха приближаващите я пазители. Беше слаба фигура в бяло, която крещеше на Таша.
Или по-скоро, щеше да бъде. Както казах, знаех къде точно Лиса ще стъпи и какво ще направи. И в тези скъпоценни секунди, преди още да е помръднала, аз се измъкнах от обръча на пазителите и се хвърлих пред нея. Някой скочи след мен, но вече бе твърде късно. Точно тогава пистолетът в ръката на Таша гръмна. Усетих остро пробождане и изгаряне в гърдите си, сетне нямаше нищо, освен болката — толкова всепоглъщаща и силна, че беше почти отвъд възприятията.