Тя се намръщи.
— Отчасти инстинктивно… но Ейдриън видя, че аурите ни вече не са свързани.
— Но как така? Как е възможно това да се случи? — Звучах като обезумяла, напълно отчаяна. Връзката не можеше да изчезне. Не можеше да е истина.
— Не съм напълно сигурна — призна тя, като още повече се намръщи. — Доста си поговорихме за това със Соня и с… хм… с Ейдриън. Ние мислим, че когато за пръв път съм те върнала обратно към живота, само духът те е поддържал да не се върнеш в царството на мъртвите и те е държал свързана с мен. Този път… ти едва не умря отново. Или може би си умряла за един миг. Само че сега ти и твоето тяло се преборихте да се върнеш обратно. Ти беше тази, която се върна обратно, без помощта на магията на духа. И след като е станало… — Тя сви рамене. — Както ти казах, можем само да гадаем. Но Соня мисли, че след като сама си се е преборила, не ти е била нужна помощ, за да се изтръгнеш от смъртта. Сама си го направила. И когато си се освободила от духа си се освободила и от мен. Не ти е била нужна връзката, за да те държи в света на живите.
Беше откачено, невъзможно.
— Но ако… ако казваш, че съм избягала от царството на мъртвите, да не би вече да съм безсмъртна или нещо подобно?
Лиса отново се засмя.
— Не за това сме сигурни, че не е така. Соня ми обясни, че докато имаш своята аура, ти си жива. Стригоите са безсмъртни, но не са живи, защото нямат аури и…
Светът се завъртя пред очите ми.
— Вярвам ти, но мисля, че може би трябва да си легна.
— Отлична идея.
Леко се отпуснах в леглото по гръб. Отчаяно се нуждаех нещо да ме разсее, за да не си блъскам главата с това, което току-що научих — беше прекалено сюрреалистично, все още невъзможно за осмисляне, — затова се огледах наоколо. Тази разкошна стая се оказа по-голяма, отколкото отначало ми се стори. Сякаш нямаше край и се разклоняваше към други стаи. Може би беше апартамент. Представих си всекидневна с кожени мебели и телевизор с плосък екран.
— Къде се намираме?
— В двореца — обясни ми тя.
— В самия дворец? Че как се озовахме тъкмо тук?
— А ти как мислиш? — попита тя сухо.
— Аз — За момент изгубих дар слово. Не се нуждаех от връзката, за да разбера какво се е случило. Още нещо невъзможно се бе случило, докато съм била извън света. — Мамка му! Провели са избора за монарх, нали? И са те избрали, след като Джил е била там, за да застане като представител на твоята фамилия.
Тя поклати глава и едва не се засмя.
— Моята реакция беше малко по-силна от „мамка му“, Роуз. Имаш ли представа какво направи?
Изглеждаше изнервена, притеснена и напълно объркана.
Исках да бъда сериозна и да я успокоя… но усетих как една огромна глуповата усмивка плъзва по лицето ми.
— Щастлива си! — възкликна тя.
— Лис, та ти си родена за това! По-добра си от всички останали кандидати.
— Роуз! — извика Лиса. — Участието ми в изборите беше единствено за да спечелим време. Та аз съм само на осемнадесет.
— На толкова е била и Александра.
Лиса поклати раздразнено глава.
— Писна ми да слушам за нея! Както знаем, тя е живяла преди столетия. Мисля, че тогава хората са умирали на тридесет. Така че тя на практика е била на средна възраст.
Хванах я за ръката.
— Ти ще бъдеш велика. Няма значение на колко години си. Освен това няма сама да свикваш заседания и да анализираш сборниците със законите. Имам предвид, че аз определено няма да върша това, обаче има един куп умници. Ариана Шелски не взе последния изпит, но знаеш, че ще ти помогне, ако я помолиш. Тя още е член на Кралския съвет, където има и други, на които можеш да разчиташ. Ние просто трябва да ги намерим. Вярвам в теб.
Лиса въздъхна и сведе очи. Косата й се спусна като завеса пред лицето й.
— Зная. И част от мен е развълнувана, сякаш това ще възстанови честта на семейството ми. Мисля, че това ме спаси да не рухна напълно. Не исках да бъда кралица, но ако трябва… тогава ще се държа както е редно. Чувствам се като… все едно светът е в ръцете ми и мога да направя толкова много добрини. Но се боя и да не се проваля. — Изгледа ме остро. — И няма да се откажа от останалото в живота си. Предполагам, че ще бъда първата кралица, която учи в колеж.
— Яко! — грейнах аз. — Можеш да изпращаш есемеси до Кралския съвет от кампуса на колежа. Можеш също да заповядваш на поданиците си да ти пишат домашните.