Очевидно шегата не й се стори толкова смешна, колкото на мен.
— Да се върнем към семейството ми, Роуз… откога знаеш за Джил?
По дяволите. Знаех си, че рано или късно ще се стигне до това. Отклоних очи.
— Всъщност не толкова отдавна. Не искахме да те стресираме, докато не се уверим, че е вярно — додадох припряно.
— Не мога да повярвам… — Поклати глава. — Просто не мога да повярвам.
Вече трябваше да разчитам само на интонацията й, но не и на връзката ни. Беше толкова странно, все едно бях лишена от едно от най-важните ми сетива. Като зрението. Или слуха.
— Разстроена ли си?
— Разбира се, че съм! Как може да ме питаш?
— Мислех, че ще си щастлива…
— Щастлива да открия, че баща ми е изневерявал на майка ми? Щастлива да имам сестра, която едва познавам. Опитах се да поговоря с нея, но… — Лиса отново въздъхна. — Толкова е странно. Почти по-странно от това, че внезапно станах кралица. Не зная какво да правя. Не зная какво да мисля за баща си. И съм дяволски сигурна, че не зная какво да правя с нея.
— Да обичаш и двамата — промълвих тихо. — Те са твоето семейство. Знаеш ли, Джил е много готина. Опознай я. Ще бъде вълнуващо.
— Не зная дали ще мога. Мисля, че за мен ти си повече от сестра, отколкото тя някога ще бъде. — Погледът и се зарея в пространството. — И да се окаже тъкмо тя… Толкова време бях убедена, че между нея и Кристиан има нещо.
— Е, от всичките ти тревоги, тази е най-малката, защото не е вярно. — Но в думите й долових потиснатост и тъга. — Как е Кристиан?
Лиса се извърна отново към мен, с очи, пълни с болка.
— Той преживява труден момент. Както и аз. Посещава Таша. Мрази я заради това, което е направила, но… ами, тя си остава единственото му семейство. Страда, но се опитва да го прикрива. Знаеш го какъв е.
— Да. — Кристиан бе прекарал голяма част от живота си в прикриване на мрачните си чувства зад сарказма и хапливостта. Беше направо спец в умението да заблуждава останалите за истинските си чувства.
— Зная, че след време ще се почувства по-добре… само се надявам да имам достатъчно време за него. Толкова много неща се случиха. Колежът, да бъда кралица… и винаги, винаги духът е с мен, тежи ми. Задушава ме.
Прониза ме тревога. И паника. Паника за нещо много по-лошо от това, да не зная какво изпитва Лиса или къде се намира. Духът. Страхувах се от духа и от това, че вече няма да мога да й помагам.
— Мракът… повече няма да мога да го поглъщам. Какво ще правим?
Малко тъжна усмивка пробягна по устните й.
— Искаш да кажеш какво аз ще правя. Сега това е мой проблем, Роуз. Както винаги е трябвало да бъде.
— Но, не… не можеш. Свети Владимир…
— Не е като мен. Ти можеш да ме опазиш от някои неща, но не от всички.
Поклатих глава.
— Не, не. Не мога да те оставя сама срещу магията с духа.
— Не съм съвсем сама. Говорих със Соня. Тя е много добра в лековитите магии и смята, че има начин да запазя душевното си равновесие.
— Оксана каза същото — спомних си аз, но не се чувствах много сигурна.
— И… винаги съществуват антидепресантите. Не ги харесвам, но сега съм кралица. Имам отговорности. Ще направя това, което съм длъжна. Една кралица трябва да даде всичко, нали?
— Предполагам — кимнах, но се чувствах изплашена. Ненужна. — Просто много се тревожа за теб, а вече не зная как да ти помогна.
— Казах ти: не бива. Аз ще опазя съзнанието си. Твоята работа е да опазиш тялото ми, нали? А и Дмитрий също ще бъде наблизо. Всичко ще бъде наред.
Отново си припомних за разговора с Дмитрий. Кого искаше да предпазиш? Мен или нея?
Насилих се да се усмихна.
— Да. Всичко ще бъде наред.
Ръката й стисна моята.
— Толкова се радвам, че се върна, Роуз. Винаги ще бъдеш част от мен, каквото и да се случи. И честно казано… радвам се че повече не можеш да надзърташ в интимния ми живот.
— Значи ставаме две — засмях се. Никаква връзка. Никакво магическо единение. Ще бъде толкова странно, но наистина… имах ли нужда от това? В реалния живот хората създаваха връзки от друго естество. Връзки на любов и лоялност Ще се справим с това. — Винаги ще бъда до теб, знаеш го. Ще се погрижа за всичко, от което се нуждаеш.
— Зная — рече тя. — Всъщност… точно сега се нуждая от теб за нещо…
— Кажи какво — подканих я.