— Не, не… спри. — Ейдриън вдигна ръка. Гласът му бе напрегнат, но маската му на безразличие започна да се пропуква. — Наистина не искам да слушам за осенилото те велико прозрение как вие двамата сте родени един за друг или каквото и да е там.
Онемях, защото… ами точно това бе осенилото ме прозрение.
Ейдриън прокара пръсти през косата си.
— Наистина вината е моя. Щеше да ми избоде очите. Колко пъти съм го виждал? Знаех, че ще се случи. Отново и отново ти ми повтаряше, че си приключила с него… и отново и отново аз ти вярвах, независимо какво виждаха очите ми. Независимо какво ми подсказваше сърцето. Вината. Е. Моя.
Беше малко несвързано бърборене — не нервно, както при Джил, но в него се долавяше нещо нестабилно, което ме разтревожи. Запитах се дали не е на прага да загуби разсъдъка си. Праг, към който може да се каже, че аз го бях тласнала. Исках да отида при него, но проявих разум да остана седнала на стола.
— Ейдриън, аз…
— Аз те обичах! — изкрещя той. Скочи от леглото толкова бързо, че ме изненада. — Обичах те, а ти ме съсипа. Открадна сърцето ми и го стъпка. Със същия успех можеше да ме прободеш! — Промяната в чертите на лицето му също ме изненада. Гласът му изпълваше стаята. Толкова много мъка, толкова много гняв. Толкова необичайно за типичния Ейдриън. Закрачи към мен, притиснал ръка към гърдите си. — Аз. Те. Обичах. А ти през цялото време си ме използвала.
— Не, не. Не е вярно. — Не се страхувах от Ейдриън, но пред този изблик на емоции се смразих. — Не съм те използвала. Обичах те. И още те обичам, но…
Той изглеждаше отвратен.
— Роуз, стига.
— Точно това искам да кажа! Обичах те. — Сега бе мой ред да се изправя, без да обръщам внимание на болката, като се опитах да го гледам право в очите. — И винаги ще те обичам, но ние не сме… Не мисля, че като двойка при нас щеше да се получи.
— Това са обичайните тъпотии, с които уж подслаждат раздялата, и ти го знаеш.
Имаше право, но аз си припомних миговете с Дмитрий… как действахме в пълен синхрон, как той винаги долавяше съвсем точно чувствата ми. Не излъгах, като казах, че обичам Ейдриън. Той беше чудесен въпреки всичките си недостатъци. Защото, реално погледнато, кой няма недостатъци? Двамата с него се забавлявахме. Помежду ни имаше привързаност, но не можеше да се сравни с онова, което изпитвахме един към друг с Дмитрий.
— Аз не съм… аз не съм за теб — промълвих едва чуто.
— Защото си с друг мъж?
— Не, Ейдриън. Защото… не съм. Не зная. Аз не… — Здравата се обърках. Не знаех как да му обясня какво чувствам, как може да си загрижен за някого и да харесваш да си с него, но пак да не сте подходяща двойка. — Не те допълвам така, както ти се нуждаеш.
— Какво, по дяволите, означава това? — възкликна той.
Сърцето ми се сви от мъка за него. Съжалявах за това, което бях направила… но това беше самата истина.
— Самият факт, че ме питаш, говори достатъчно. Когато намериш онази личност, която е родена за теб… ще разбереш. — Не добавих, че имайки предвид миналото му, вероятно щеше да преживее безброй фалстарта, преди да открие най-подходящата. — Зная, че звучи като поредната тъпотия за скъсване, но наистина бих искала да съм ти приятелка.
Той остана загледан в мен за няколко непоносимо тягостни секунди, след което се засмя — макар че в смеха му нямаше кой знае какво веселие.
— Знаеш ли кое е най-страхотното? Че си сериозна. Виж си лицето. — Махна с ръка към мен, сякаш наистина можех да се видя. — Ти наистина си мислиш, че това е толкова лесно, че мога да си седя тук и да се любувам на щастливия завършек на любовта ти. Че мога да наблюдавам как получаваш всичко, което желаеш, докато живееш очарователния си живот.
— Очарователен ли?! — Смесицата от вина и симпатия в мен за кратко бе изместена от пристъп на гняв. — Едва ли. Знаеш ли какво трябваше да преживея през последната година? Видях как Мейсън умря пред очите ми, бих се по време на нападението срещу „Свети Владимир“, в Русия ме плениха стригои, а после трябваше да избягам и да се укривам като издирваната убийца на кралицата. Съвсем не звучи очарователно.
— Но накрая ето те тук, триумфираща след всичко. Ти надживя смъртта и се освободи от връзката. Лиса е кралица. Ти получи желания мъж и своя щастлив край.
Обърнах се с гръб към него и се отдалечих.
— Ейдриън, какво искаш да ти кажа? Мога вечно да ти се извинявам, но нищо не мога да поправя. Никога не съм искала да те нараня; никога няма да се уморя да го повтарям. Но за останалото? Действително ли очакваш да страдам заради всичко, което постигнах? Трябва ли да съм тъжна, задето вече не съм обвинена в убийство?