— А? — стрелнах го с поглед.
Стори ми се, че по устните му пробягна някакво подобие на усмивка, което изглеждаше абсурдно, имайки предвид, че това вероятно беше най-лошата ситуация, в която се бе озовавал след превръщането си от стригой в дампир.
— И няма да се получи — додаде той. — Обмисляш как да се измъкнеш от мен, вероятно когато най-после спрем, за да заредим с бензин. Смяташ, че тогава може би ще успееш да избягаш.
Колкото и да беше откачено, аз наистина обмислях подобна възможност. Някогашният Дмитрий беше добър партньор във всяко едно начинание, но не бях толкова сигурна, че ми харесва способността му да отгатва мислите ми.
— Това е загуба на време — заявих и посочих колата.
— О? Имаш по-интересни занимания от това да бягаш от тези, които искат да те затворят и екзекутират? Моля те, не ми казвай отново, че е твърде опасно за мен.
Изгледах го кръвнишки.
— Не става дума само за теб. Бягството не е единствената ми грижа. Би трябвало да помагам да се изчисти името ми, а не да се крия в някакво отдалечено място, където без съмнение ме водиш. Отговорите са в двора.
— И ти имаш много приятели в двора, които работят по въпроса. За тях ще бъде по-лесно, ако знаят, че си в безопасност.
— Първо искам да знам защо никой не ми каза за това — или, по-скоро, защо Лиса не го направи? Защо го скри от мен? Не мислиш ли, че щях да бъда по-полезна, ако бях подготвена?
— Ние се бихме, не ти — отвърна Дмитрий. — Бояхме се, че ако знаеш, може по някакъв начин да издадеш, че замисляме нещо.
— Никога нямаше да кажа нищо!
— Не и съзнателно. Но ако си напрегната или разтревожена… ами, пазителите умеят да долавят подобни неща.
— Добре, сега, след като сме на път, можеш ли да ми кажеш къде отиваме? Права ли бях? На някое шантаво, отдалечено място?
Никакъв отговор.
Присвих очи към него.
— Мразя да не съм в час.
Онова бледо подобие на усмивка стана по-видимо.
— Е, аз си имам своя теория, че колкото по-малко знаеш, толкова повече любопитството ти ще те накара да останеш с мен.
— Това е абсурдно! — възразих, макар всъщност теорията му да не беше съвсем лишена от логика. Въздъхнах. — Кога, по дяволите, нещата излязоха от контрол? Кога всички вие се превърнахте в такива организатори? Аз съм тази, която измисля смахнати, невъзможни планове. Предполага се, че в случая аз ще съм генералът. А сега съм едва лейтенант.
Той понечи да каже нещо, но сетне замръзна за няколко секунди, а лицето му придоби онова напрегнато, смъртоносно изражение на опитен пазител. Изруга на руски.
— Какво не е наред? — попитах. Поведението му беше заразно и аз тутакси забравих за всякакви откачени планове.
Видях, че погледът му се стрелна към огледалото за обратно виждане.
— Имаме опашка. Не мислех, че ще стане толкова скоро.
— Сигурен ли си? — Беше се стъмнило и броят на колите на магистралата се бе увеличил. Не знаех как някой може да забележи подозрителна кола сред толкова много, но… ами той беше Дмитрий.
Спътникът ми отново изруга и внезапно, с рязко извъртане на волана, което ме накара да сграбча таблото, пресече двете линии, като за малко не отнесе един миниван, чийто шофьор изрази възмущението си със силно надуване на клаксона. Там имаше изход от магистралата и той отби колата, като едва не забърса мантинелата. Последва ново свирене на клаксони и когато погледнах назад, видях фаровете на кола, която направи същото лудешко движение, за да ни последва в отбивката.
— Дворът е реагирал много бързо — процеди Дмитрий. — Издали са заповед да се наблюдават междущатските магистрали.
— Може би трябва да продължим по черните пътища.
Той поклати глава.
— Твърде бавно. Ще им се изплъзнем, след като сменим колата с друга, но ни откриха прекалено скоро. Ще трябва да се снабдим с нова още тук. Това е най-големият град, преди да стигнем границата с Мериленд.
Една табела ни информираше, че сме в Харисбърг, Пенсилвания, и докато Дмитрий ловко лавираше надолу по натоварената търговска улица, виждах, че опашката ни продължава да ни следва.
— Как точно смяташ да се сдобием с нова кола? — попитах предпазливо.
— Слушай внимателно — заговори той, пренебрегвайки въпроса ми. — Много, много е важно да направиш точно това, което ще ти кажа. Никакви импровизации. Никакви възражения. В онази кола има пазители и вече са предупредили останалите пазители в района, вероятно дори и човешката полиция.