Лиса кимна в знак на съгласие и покри ръката на Кристиан със своята.
— Ще се справим.
Мислите й се върнаха към Дмитрий и мен, докато тя се питаше дали всичко е минало по план. Не можеше да се съсредоточи върху намирането на убиеца на Татяна, докато не се увереше, че сме в безопасност. Също както за мен, и за нея бягството от затвора беше труден избор: освобождаването ме излагаше на много по-голяма опасност, отколкото да остана зад решетките. Емоциите й бяха объркани, неспокойни и малко по-диви, отколкото ми се нравеше. Толкова много дух, осъзнах. Тя изразходва твърде много от магията. Докато бяхме в Академията, тя се справяше с последствията с лекарства, а по-късно чрез самоконтрол. Но някак си неусетно ситуациите, в които се озовавахме, ставаха все по-сложни и Лиса си позволяваше да използва все повече и повече от магията. Напоследък бе достигнала до смайващи количества и бяхме започнали да го приемаме като даденост. Много скоро зависимостта на Лиса от духа щеше да й се отрази. И на мен също.
— Принцесо? — Вратата пред Лиса се отвори и един пазител подаде глава. — Ваш ред е.
Пазителят отстъпи настрани и когато Лиса влезе, вътре чу познат глас:
— За мен винаги е удоволствие да си поговоря с теб, Ханс. Много скоро трябва отново да си побъбрим. — Появи се Ейб, както винаги, с наперена походка. Мина покрай пазителя до вратата и удостои Лиса и двамата Озера с усмивка „всичко на този свят е наред“ и без да им каже нито дума, се насочи към изхода.
Лиса понечи да се усмихне, но се сдържа и си надяна сериозна физиономия, докато влизаше съпроводена от двамата Озера. Вратата се затвори зад тях и тя се озова пред трима пазители, седнали зад една маса. Бях виждала единия, но не се познавахме. Мисля, че фамилията му беше Стийл. Останалите двама познавах добре. Единият беше Ханс Крофт, който ръководеше операциите на пазителите в кралския двор. До него — за мое учудване — седеше Албърта, която бе начело на пазителите и отговаряше за новаците в академията „Свети Владимир“.
— Колко мило — изръмжа Ханс. — Цяла свита.
Кристиан бе настоял да присъства, докато разпитват Лиса, а Таша бе настояла да придружи Кристиан. Ако Ейб бе знаел точното време на разпита, навярно и той щеше да се присъедини към групата, без съмнение следван от майка ми… Ханс не бе осъзнал, че се е спасил на косъм от семейно парти.
Лиса, Кристиан и Таша седнаха срещу пазителите.
— Пазител Петрова — поде Лиса, без да обръща внимание на неодобрението на Ханс, — какво правите тук?
Албърта се усмихна леко на Лиса, но запази сдържаното си професионално държание на пазител.
— Бях тук за погребението и пазител Крофт реши да чуе и външно мнение при разпитите.
— Както и това на някой, който познава Хатауей и нейните, ъ-ъ, близки — додаде Ханс. Той беше от тези, които пристъпваха направо към същността. Обикновено поведението му ме притесняваше — това бе обичайната ми реакция към повечето авторитетни личности, — но аз уважавах начина, по който ръководеше операциите. — Тази среща беше определена само за вас, принцесо.
— Ние няма да кажем и дума — заяви Кристиан.
Лиса кимна, а изражението й остана спокойно и учтиво, макар че в гласа й се долавяше треперлива нотка.
— Искам да помогна… бях толкова… не зная. Толкова изумена от всичко, което се случи.
— Не се съмнявам — промърмори Ханс сухо. — Къде бяхте, когато статуите експлодираха?
— С погребалната процесия — отвърна тя. — Бях част от ескорта.
Пред Стийл имаше купчина документи.
— Вярно е. Има много свидетели.
— Много удобно. А след това? — продължи да разпитва Ханс. — Къде отидохте, когато тълпата изпадна в паника?
— Върнах се в сградата на Кралския съвет. Там щяха да се съберат всички и аз си помислих, че ще е безопасно. — Не можех да видя лицето й, но усещах, че се опитва да си придаде уплашено изражение. — Боях се, че нещата ще излязат от контрол.
— Разполагаме със свидетели, които могат да го потвърдят — обади се Стийл.
Ханс забарабани с пръсти по масата.
— Предварително знаехте ли нещо за това? За експлозиите? За бягството на Хатауей?
Лиса поклати глава.
— Не! Нямах никаква представа! Дори не съм и подозирала, че е възможно да се избяга от килиите. Мислех, че се охраняват много строго.