Ханс не обърна внимание на тънкия намек, че нещо в организацията му май куца.
— Но вие имате онази връзка, нали? Не сте ли разбрали нещо през нея?
— Аз не мога да чета мислите й — обясни Лиса. — Връзката е едностранна. Само тя може да чете моите.
— Това — заговори най-после Албърта — е вярно.
Ханс не й възрази, но беше ясно, че все още не е убеден в невинността на приятелката ми.
— Нали осъзнавате, че ако се разбере, че укривате информация или й помагате, последствията за вас ще бъдат не по-малко сериозни, отколкото за нея. За всички вас. Кралският произход не може да спаси никого от обвинение в държавна измяна.
Лиса сведе поглед, сякаш заплахата му я бе изплашила.
— Аз просто не мога да повярвам… не мога да повярвам, че го е направила. Тя е моя приятелка. Мислех, че я познавам. Не смятах, че е способна да извърши нещо такова… никога не съм си помисляла, че ще убие когото и да било. — Ако не бяха чувствата, които се предаваха по връзката, навярно щях да се обидя. Макар да знаех истината. Тя се преструваше, опитваше се да се дистанцира от мен. Умно поведение.
— Наистина ли? Защото до неотдавна вие се кълняхте наляво и надясно, че тя е невинна — изтъкна Ханс.
Лиса вдигна глава и очите й се разшириха.
— И наистина мислех, че е! Но после… после чух за това, което е причинила на онези пазители при бягството си… — Този път тъгата й не беше пълна преструвка. Трябваше да се държи така, сякаш съм виновна, ала новината за състоянието на Мередит бе стигнала до нея — което наистина я бе шокирало. Ставахме две, но поне сега знаех, че Мередит е добре.
Ханс продължаваше да е скептичен относно промяната у Лиса, но не задълба повече.
— Ами Беликов? Вие се заклехте, че той вече не е стригой, но очевидно с него също нещо не е наред.
Кристиан се размърда до Лиса. Като поддръжник на Дмитрий той също като нас се вбесяваше от подозренията и обвиненията срещу него. Лиса заговори, преди Кристиан да успее да каже каквото и да било.
— Той не е стригой! — Разкаянието й заради мен бе изчезнало и предишната страст, с която защитаваше Дмитрий, взе връх. Не очакваше, че разпитът ще се отклони към него, беше се подготвила да брани мен и да отстоява алибито си. Ханс изглеждаше доволен от реакцията й и я наблюдаваше внимателно.
— Тогава как ще обясните участието му?
— Не го е направил, защото е стригой — рече Лиса, опитвайки се да се овладее. Сърцето й бясно туптеше. — Той отново е дампир. У него не е останало нищо от стригоя.
— Но той нападна доста пазители, при това не само веднъж.
Имах чувството, че този път Таша иска да се намеси и също да защити Дмитрий, но вместо това само прехапа устни. Направо не можах да повярвам. Озера обичаха да говорят каквото мислят, при това невинаги бяха тактични.
— Не го е направил, защото е стригой — повтори Лиса. — Освен това не е убил никого от онези пазители. Нито един. Роуз е направила това, което е направила… ами, не знам защо. Признавам, че тя мразеше Татяна. Всички го знаят. Но Дмитрий… казвам ви, че миналото му като стригой няма нищо общо с това. Той й е помогнал, защото е бил неин учител. Мислел е, че е в беда.
— Поведението му е доста крайно за един учител, особено такъв, който, преди да бъде превърнат в стригой, е бил известен с уравновесеността и благоразумието си.
— Да, но той не е мислел разумно, защото…
Лиса млъкна, внезапно уловена натясно. Явно по време на този разпит Ханс твърде бързо бе осъзнал, че ако Лиса е замесена в неотдавнашните събития — а не мисля, че засега той беше убеден в това, — тя щеше да има желязно алиби. Но разговорът с нея му бе дал възможността да се опита да разнищи една друга загадка: участието на Дмитрий. Дмитрий се беше пожертвал, замесвайки се явно, въпреки че това означаваше останалите отново да се изпълнят с недоверие към него. Лиса смяташе, че ще ги накара да повярват, че действията му могат да бъдат обяснени със закрилническия инстинкт на бивш учител, но очевидно не всички вярваха на тази теория.
— Той не е мислил разумно, защото… какво? — настоя Ханс и впи остър поглед в нея. Преди убийството Ханс вярваше, че Дмитрий наистина е станал отново дампир. Нещо ми подсказваше, че все още го вярва, но усещаше, че под носа му има нещо голямо, което засега му се изплъзваше.
Лиса мълчеше. Не искаше останалите да мислят, че Дмитрий е стригой. Искаше да повярват в силата й да променя неживите. Но ако теорията, че Дмитрий е помогнал на своя ученичка, не бе достатъчно убедителна, цялото недоверие можеше отново да изплува.