Когато вдигна очи към разпитващите я, приятелката ми внезапно срещна погледа на Албърта. По-възрастната пазителка не каза нищо. Лицето й оставаше неутрално, с характерното за пазителите съсредоточено изражение. Освен това излъчваше мъдрост и Лиса за кратко използва духа, за да види аурата й. Цветовете й бяха добри, отчетливи, със силна енергия. Можеше да се закълне, че видя в очите й послание, многозначително проблясване.
Кажи им, изглежда гласеше посланието. Ще създаде проблеми, но няма да са толкова големи, колкото настоящите. Лиса задържа погледа й, питайки се дали не внушава собствените си мисли на Албърта. Нямаше значение на кого бе хрумнала идеята. Лиса знаеше, че е правилна.
— Дмитрий е помогнал на Роуз, защото… защото двамата имаха връзка.
Както се бях досетила, Албърта изобщо не беше изненадана, а по-скоро облекчена да чуе изречената истина. За разлика от нея Ханс и Стийл бяха доста изненадани. На пръстите на ръката ми се брояха случаите, когато бях виждала Ханс така шокиран.
— Като казвате, че са имали „връзка“, имате предвид… — Млъкна, за да потърси подходящите думи. — Имате предвид, че са имали любовна връзка?
Лиса кимна. Чувстваше се ужасно. Беше разкрила голяма тайна, която се бе заклела, че никога няма да издаде, но не я обвинявах. Не и в тази ситуация. Любовта — надявах се — щеше да оправдае действията на Дмитрий.
— Той я обичаше — промълви Лиса. — Тя го обичаше. Ако й е помогнал да избяга…
— Той й е помогнал да избяга — прекъсна я Ханс. — Нападнал е пазителите и е взривил безценните статуи, донесени тук от Европа!
Лиса сви рамене.
— Е, както казах, той не е действал разумно. Искал е да й помогне и вероятно е смятал, че е невинна. Би направил всичко за нея и това няма нищо общо с миналото му на стригой.
— Любовта винаги оправдава всичко. — Ханс явно не беше от романтичните натури.
— Но тя е непълнолетна! — възкликна Стийл. Тази част не му беше убягнала.
— Роуз е на осемнадесет — поправи го Лиса.
Ханс я изгледа строго.
— Мога да смятам, принцесо. Освен ако през последните няколко седмици помежду им не е разцъфнала някаква красива, трогателна любов — докато той е бил в изолация, — то тогава във вашето училище са ставали неща, за които някой е трябвало да докладва.
Лиса не каза нищо, но с периферното си зрение виждаше Кристиан и Таша. Те се опитваха да запазят невъзмутими изражения, но беше очевидно, че новините не бяха изненада за тях, което без съмнение потвърждаваше подозренията на Ханс, че са ставали нередни неща. Всъщност аз не бях осъзнала, че Таша знае за мен и Дмитрий, и се почувствах малко зле. Дали е знаела, че аз съм била една от причините той да я отхвърли? И ако е знаела, на още колко други също им е било известно? Вероятно Кристиан й бе казал, но нещо ми подсказваше, че и други вече бяха започнали да се досещат. След нападението над Академията, реакцията ми сигурно е била доста показателна за чувствата ми към Дмитрий. Може би да се каже сега на Ханс, не беше кой знае колко голямо разкритие. Тайната не би могла да остане такава още дълго.
Албърта се прокашля и най-сетне заговори:
— Мисля, че в момента имаме много по-важни неща, за които да се безпокоим, отколкото да нищим някаква любовна история, която може да я е имало, а може и да не е.
Стийл я стрелна невярващо с поглед и удари с юмрук по масата.
— Това е много сериозно. Ти знаела ли си?
— Всичко, което знам, е, че се отдалечаваме от същността — отвърна тя, ловко избягвайки въпроса. Албърта беше около двадесет години по-възрастна от Стийл и строгият поглед, който му хвърли, ясно казваше, че той се държи детински и само й губи времето. — Мисля, че сме се събрали тук, за да разберем дали госпожица Хатауей е имала съучастници, а не да се ровим в миналото й. И така, засега можем със сигурност да кажем, че единственият, който й е помогнал, е бил Беликов и той го е направил заради безразсъдно привличане. Това го прави беглец и глупак, но не и стригой.
Никога не съм мислила за връзката си с Дмитрий като за „безразсъдно привличане“, но думите й бяха посрещнати с разбиране. Нещо в израженията на Ханс и Стийл ме караше да мисля, че много скоро целият свят щеше да узнае за нас, ала това беше нищо в сравнение с убийство. И ако това беше още едно доказателство, че Дмитрий вече не е стригой, то тогава, ако някога го заловяха, щяха да го затворят, но не и да го пронижат със сребърен кол. Благодаря ти за милостта, Господи.