— При хора, за които мога да гарантирам, че няма да ви издадат — отвърна Сидни със суров глас.
На устните ми напираха още въпроси, когато внезапно бях заслепена от ярка светлина. Очите ми бяха привикнали с тъмнината и ненадейният блясък беше твърде рязка промяна. Последва шумолене сред дърветата, усещане за множество тела и когато зрението ми се възстанови, видях, че отвсякъде съм заобиколена от вампирски лица.
Глава 9
За щастие бяха лица на морои.
Това не ме спря да вдигна кола си и да приближа до Сидни. Никой не ни нападна, но аз не промених позицията си — макар че навярно нямаше значение. След като огледах по-внимателно обстановката, установих, че сме заобиколени от десетина души. Бяхме казали на Сидни, че сме добри бойци, и не бяхме излъгали. Двамата с Дмитрий вероятно можехме да се справим с групата без особено затруднение, въпреки че неподходящият за битки терен щеше да ни затрудни. Освен това открих, че групата не се състои изцяло от морои. Тези, които бяха близо до нас, бяха морои, но застаналите около тях бяха дампири. И светлината, която си помислих, че е от факла или фенер, всъщност идваше от огнено кълбо, което държеше една жена морой.
Друг морой пристъпи напред, на възраст приблизително колкото Ейб, с гъста кестенява брада и със сребърен кол в ръка. Част от съзнанието ми регистрира, че в сравнение с моя колът му е с по-груба изработка, но заостреният му връх представляваше същата заплаха. Погледът на мъжа обходи мен и Дмитрий, след което и той сведе кола. Основният обект на любопитството му се оказа Сидни и той приближи внезапно към нея. Ние с Дмитрий понечихме да го спрем, но други ръце се протегнаха, за да спрат нас. Бях готова да се преборя с тях, но замръзнах, когато Сидни промълви задавено:
— Почакай.
Брадатият морой хвана брадичката й и извърна главата й така, че светлината да падне върху бузата й и златната татуировка блесна. Той я пусна и отстъпи назад.
— Момиче лилия — промърмори.
Останалите видимо се отпуснаха, макар че коловете им оставаха насочени към нас, готови да нападнат, ако ги предизвикат. Водачът на мороите насочи вниманието си от Сидни към Дмитрий и мен.
— Дошли сте тук, за да се присъедините към нас? — попита предпазливо.
— Нуждаем се от убежище — заговори Сидни, като докосна леко гърлото си. — Те са преследвани от… от Опетнените.
Жената, която държеше огненото кълбо, доби скептично изражение.
— По-скоро са шпиони на Опетнените.
— Кралицата на Опетнените е мъртва — продължи Сидни. Кимна към мен. — Те смятат, че тя я е убила.
Тази част от мен, която изгаряше от любопитство, понечи да заговори, но тутакси я накарах да млъкне. Все пак притежавах достатъчно здрав разум, за да знам, че ще е най-добре да оставя Сидни да се оправя в тази откачена ситуация. Не разбирах какви ги приказваше. Когато обяви, че сме преследвани от Опетнените, помислих, че се опитва да накара групата да повярва, че по петите ни са стригои. Сега, след като спомена кралицата, вече не бях толкова сигурна. Не бях и толкова сигурна дали беше много умно да ме представя като заподозряна в убийство. Никак нямаше да се учудя, ако Кафявата брада ме предадеше в опит да изкрънка някаква награда. Съдейки по външния вид и дрехите му, щеше да му дойде много добре.
За моя изненада откровенията на Сидни извикаха усмивка на лицето му.
— И така, още един узурпатор си отиде. Вече избрали ли са нов?
— Не — поклати глава Сидни. — Много скоро ще има избори и ще гласуват.
Усмивките по лицата на останалите тутакси бяха заменени от презрителни изражения и възмутени мърморения относно изборите. Не можах да се сдържа.
— Как иначе да изберат нов крал или кралица?
— По истинския начин — отвърна най-близко стоящият до мен дампир. — Както е ставало в древността. В битка на живот и смърт.
Изчаках да чуя завършека на шегата, но този странен тип явно беше съвсем сериозен. Исках да попитам Сидни в какво ни беше забъркала, но изглежда вече бяхме минали успешно проверката. Водачът им се обърна и закрачи по пътеката. Групата го последва, както и ние. Докато слушах разговора им, смръщих леко вежди — и не само защото на карта бе заложен животът ни. Заинтригува ме акцентът им. Служителят в мотела имаше подчертан южняшки акцент, точно както би се очаквало в тази част на страната. Тези типове звучаха подобно, но имаха малко по-различно произношение. Говорът им смътно ми напомняше акцента на Дмитрий.