— Ами къси панталони? — не издържа Ейдриън. — Ще бъдат ли подходящи с вратовръзка? Защото тъкмо това смятам да облека.
Жената изглеждаше ужасена. Лиса го стрелна възмутено, не толкова заради забележката — която намираше донякъде за забавна, — а защото бе отвратена от постоянното му състояние на алкохолно опиянение.
— Е, и без това никой не се отнася към мен като към пълноправна кралска особа — заключи Лиса, като се обърна отново към роклите. — Няма причина сега да се държа като такава. Покажете ми моделите с презрамки и без ръкави.
Продавачката се намръщи, но се подчини. Нямаше нищо против да съветва кралските особи, ала не би се осмелила да им нарежда какво да правят или облекат. Това бе част от класовото разделение в нашия свят. Жената прекоси магазина, за да потърси поисканите рокли. В този момент вратата се отвори и влязоха гаджето на Лиса и леля му.
Ейдриън би трябвало да се държи точно като Кристиан Озера, помислих си аз. Фактът, че можеше да ми мине подобна мисъл, бе смайващ. Определено много неща се бяха променили, за да смятам Кристиан за модел за подражание. Ала беше истина. През последната седмица го наблюдавах чрез Лиса и Кристиан беше решителен и уверен, докато правеше всичко възможно, за да й помогне след смъртта на Татяна и моя арест. От изражението на лицето му беше ясно, че изпълнява някаква важна мисия.
Таша Озера, неговата открита и пряма леля, беше друг образец на сила и достойнство при тежки обстоятелства. Тя го бе отгледала, след като родителите му се бяха превърнали в стригои — те я бяха нападнали и обезобразили завинаги едната страна на лицето й. Мороите винаги са разчитали на пазителите за защита, но след това нападение Таша бе решила да поеме нещата в свои ръце. Беше се научила да се бие, обучавайки се на всички хватки на ръкопашния бой, както и да си служи с различни оръжия. Тя наистина беше страхотна в бойните изкуства и постоянно насърчаваше останалите морой също да се научат да се бият.
Лиса остави роклята, която оглеждаше, и се извърна нетърпеливо към Кристиан. След мен нямаше друг на този свят, на когото да вярваше повече. Той бе нейната опора, нейната скала в този труден момент.
Кристиан огледа магазина, явно не особено очарован да е заобиколен от рокли.
— Дрешки ли пазарувате? — попита, докато местеше поглед от Лиса към Ейдриън. — Малко момичешки занимания?
— Хей, и на теб няма да ти навреди да си подмениш гардероба — подхвърли Ейдриън. — Освен това се обзалагам, че ще изглеждаш страхотно с някоя момичешка секси дрешка е презрамки.
Лиса подмина заяжданията им и насочи вниманието си към двамата Озера.
— Какво открихте?
— Решили са да не предприемат никакви действия — отвърна Кристиан. Устните му се извиха презрително. — Е, имам предвид наказание.
Таша кимна.
— Опитват се да прокарат идеята, че той просто е помислил, че Роуз е в опасност, и е скочил да я защити, преди да разбере какво всъщност става.
Сърцето ми спря. Дмитрий. Те говореха за Дмитрий.
За миг вече не бях с Лиса. Не бях в килията си. Вместо това се върнах в деня на арестуването ми. Спорех с Дмитрий в кафенето, възмущавах се от постоянния му отказ да говори с мен, както и да продължим предишната си връзка. Тогава реших, че съм приключила с него, че наистина всичко е свършило и няма да му позволя да продължава да разкъсва сърцето ми. В този миг нахлуха пазителите, за да ме арестуват, и въпреки всички твърдения на Дмитрий, че превръщането му в стригой е унищожило способността му да обича, той реагира със светкавична скорост в моя защита. Числеността им безнадеждно надвишаваше нашата, ала на Дмитрий не му пукаше. Изражението на лицето му — и свръхестествената ми способност да го разбирам — ми казаха всичко, което исках да зная. Аз бях застрашена. Той трябваше да ме защити.
И наистина го стори. Сражава се като истински бог, какъвто беше, докато бяхме в академията „Свети Владимир“, когато ме учеше как да се бия със стригоите. В онова кафене той неутрализира повече пазители, отколкото някой някога го е правил. Единственото, което го спря — и аз наистина вярвам, че щеше да се бие до последния си дъх, — бе намесата ми. Тогава не знаех какво става, нито защо цял легион пазители е дошъл да ме арестува. Но осъзнах, че Дмитрий сериозно застрашава и без това изключително несигурното си положение в кралския двор. Превръщането му от стригой отново в дампир беше нещо нечувано и мнозина все още не му вярваха. Умолявах Дмитрий да спре, повече изплашена за това, което можеше да се случи на него, отколкото на мен. Тогава не подозирах какво ме очаква.