Сърцето ми заби по-бързо.
— И какво каза той?
— Каза „не“. — Лиза прехапа устни.
Затворих очи за няколко секунди.
— Не е трябвало да го молиш, Лиза. Чудесно е, че си искала да опиташ, но това все пак е проблем на моето семейство. Проблем, който няма нищо общо с него. Както явно смята и той — горчиво допълних аз.
— Не е така — обясни Лиза. — Той по принцип е против медицинските дела. Смята, че те изтощават здравната система. Дядо също често се възмущаваше по подобни поводи. — Бях чувал много пъти за дядото на Лиза, лекар с крайни мнения по много въпроси. — Татко просто не иска да подкрепя подобен иск.
— А какво мисли за това, че животът на Матю е провален от действията на един некомпетентен лекар? — възразих аз. — Не трябва ли някой все пак да плати за проваленото бъдеще на едно невинно дете? Аз не смятам, че само Хелън трябва да понесе това бреме.
Лиза въздъхна:
— И аз му го казах. Но нали знаеш какъв става татко като каже „не“…
Вярно е, знаех. Франк беше мил и щедър човек. Но годините работа в сферата на рисковите инвестиции го бяха научили да казва твърдо „не“, да го заявява с онази окончателност, която не оставя дори сянка от съмнение у събеседника, че пари няма да има.
Никога не бих отишъл при Франк. Знаех, че нямам право да му искам пари, и добре разбирах, че той няма основания да ми ги даде. И все пак хубаво беше от страна на Лиза, че бе опитала. Само че сега, когато Франк наистина бе казал очакваното „не“, не можех да си попреча да мисля за него като за безсърдечен тип.
— Обещах му да отида и да го видя в неделя в Марш Хаус — малко неуверено каза Лиза. — Сама…
— Лиза!
— Съжалявам, Саймън, налагаше се. Помоли ме преди да го попитам за парите. Трябваше да му обещая, иначе щеше да се засегне и разговорът нямаше да тръгне, а после… после вече ми беше неудобно да се отметна.
Поклатих глава.
— Виж, не мога да те спра да се виждате понякога — казах аз. — Но на нас и без това не ни остава достатъчно време един за друг. Защото… предполагам ще работите и в събота, нали така?
— Вероятно — потвърди Лиза.
— Ето, видя ли? Започвам да имам чувството, че той малко по малко ме измества.
— О, Саймън, това е нелепо!
— Не ми казвай, че говоря глупости.
— Ние с него винаги сме се виждали често. Обичам го. Той ми е баща. Защо да не го виждам? — Лиза постепенно повишаваше тон.
— Не мисля, че е нормално.
— „Нормално“? Господи, и ми казваш това, след като съм ходила да прося пари за теб?
— Не съм те молил — изсумтях аз.
Лиза ме изгледа гневно, остави чашата си и стана.
— Лека нощ, Саймън — каза тя и измарширува към спалнята.
Останах да седя там сам в полумрака. Чувствах се адски глупаво. Изчаках десет минути, преди и аз да отида в спалнята. Лиза вече беше в леглото, лампата бе изгасена, тялото й бе напълно скрито под завивките, но се виждаше, че гърбът й е обърнат към средата на леглото.
Съблякох се и се мушнах до нея.
— Лиза. — Никаква реакция. — Лиза?… Лиза, страшно съжалявам. Тези дни ми се сърба много. Предполагам и на теб. — Целунах я леко под лявото ухо. Усетих тялото й да се напряга. — Много мило от твоя страна да опиташ да намериш пари за Хелън. Разбира се, че ще идеш да се видиш с баща си в неделя.
Отново я целунах леко, пак на същото място.
Изведнъж тялото й се отпусна, тя се обърна към мен и ме прегърна.
Изминаха три дни преди Крейг да се съгласи да се срещнем. Оказа се, че имал пари да изкара още около месец, но щяло да му се наложи да закупи скъпо оборудване, ако някой очаквал от него да изработи прототип.
Изглеждаше в много по-добро настроение. Следвайки идеята на Лиза, двамата съставихме списък на потенциалните му клиенти и започнахме да работим върху презентацията, с която Крейг би могъл да се яви пред тях. Накарах го да се обади и на няколко от по-малките и позакъсали за сделки инвестиционни фирми, за да види дали някоя от тях няма да се заинтересува.
Беше седем вечерта, петък, и беше време да си тръгвам.
— Ще успеем — казах аз.
Крейг си позволи предпазлива усмивка:
— Да, май ще успеем.
Погледнах го по-внимателно.
— Да нямаш някоя идея, която не си споделил с мен?
— Имам, и то чудесна, Саймън — отговори Крейг и този път се ухили широко.
Тръгнах си. Питах се какво, по дяволите, си е наумил.