Франк се намръщи.
— Ако смяташ, че не е важно, че си имал среща с друга жена, и не споделяш това с дъщеря ми…
— Каква среща? Просто вечеряхме след работа.
— Забелязах как те гледаше — гневно отбеляза Франк. — Тази жена е опасна, Саймън. Мой приятел в „Барнс Маклинток“ ми каза, че е развалила един брак, докато е работила там. Не искам да й дам тази възможност и в нашата фирма, още по-малко когато става дума за семейството на собствената ми дъщеря!
На езика ми бяха някои неща, но не ги изрекох. Прехапах го. Бях дошъл тук не да споря, а да търся помирение.
— Окей, Франк, разбирам. Давам ти думата си, че няма да сторя нищо, което би застрашило нашия брак. Особено с Даян. И не бих желал професионалните ни отношения да отидат по дяволите заради нея.
— Няма такава опасност — отговори Франк. — Вече ти го казах в понеделник. Уверих те, че не това е проблемът. На твое място бих съсредоточил вниманието си върху това да не вземам тъпи решения от рода на това да обещавам на някоя компания пари, без да имам подкрепата на партньорите. — Усетих в мен да се надига гняв, но го потиснах. Нямаше да ме доведе доникъде. — А ако си дошъл тук, за да ми искаш пари, отговорът е „не“. Съжалявам за племенника ти, но както казах на Лиза, аз имам свое мнение за решаването на медицински спор в съда. Казах на Лиза „не“ и това е — няма да променя решението си.
Станах.
— Не ти искам парите.
— Отлично.
— Добре, Франк, всичко е ясно. Благодаря ти, че се съгласи да ме видиш.
Подадох ръка, но Франк ловко се извърна, сякаш не я бе видял, и тръгна към бюрото си.
— Довиждане, Саймън.
— Довиждане, Франк.
Изминах две мили към Шанкс Бийч, спрях, изскочих от колата, затръшнах вратата и бесен тръгнах по пясъка. Откъм морето духаше силен вятър. Плажът, който само преди месец и половина бе покрит с търсещи слънчев загар човешки тела, сега бе практически пуст. Подгонени от вятъра, вълните се разбиваха в брега и гонеха накацалите птици. Тръгнах по границата между сухия и мокрия пясък, като от време на време отскачах от някоя вълна, стигнала по-навътре от останалите. Ритнах с всичка сила някакво изхвърлено на брега парче подгизнало дърво и едва не уцелих с него една възмутена птица.
Франк, Даян, Хелън, Крейг и „Нет коп“ — тези имена се въртяха в съзнанието ми и просто не можех да се отърва от тях. Нещо не беше наред с Франк, но нямах представа какво може да е то. Откриваше ми се възможност да удържа нещата под контрол. Трябваше „само“ да се концентрирам върху спасяването на „Нет коп“, да огранича контактите си с Даян и може би бурята щеше да ми се размине. Въпрос на време…
Единственото, което ме безпокоеше, бе, че не виждах възможност да помогна на Хелън.
Прекарах на брега близо час, после излязох на шосе 128 и потеглих към „Нет коп“. Стигнах чак към пет и половина. Казаха ми, че Крейг го нямало. Останах с впечатлението, че целия ден не се е появявал на работа. Беше малко необичайно за човек като него, но всеки понякога има нужда от ден-два, за да се разтовари. Малко разочарован си тръгнах за дома.
— Защо не дойдеш с мен утре да видим татко?
Вечеряхме. Беше някаква италианска паста, набързо забъркана от Лиза.
— Не, не, отивай сама — отговорих й. — Ще си остана тук. Може да успея да свърша някаква работа.
— Толкова ли не можеш да дойдеш, Саймън? Моля те. Страшно ми е неприятно, че не се спогаждате, защото и двамата сте важни за мен. Искам да помогна да изгладите недоразумението.
Оставих вилицата и изморено разтърках очи. Наистина не изпитвах желание да се виждам с Франк два пъти за един уикенд.
— Опитах и нищо не се получи — казах аз. — Мисля, че е най-добре за известно време да не насилваме нещата. Освен това знам много добре, че той иска да види само теб.
— Няма ли да се промениш най-сетне, Саймън? — въздъхна тя. — Никога не желаеш да говориш за чувствата си. А аз знам, сигурна съм, че ще е от полза, ако обсъдим заедно въпроса с татко.
Лиза винаги се оплакваше от това, макар в действителност да бях обсъждал с нея вълнуващите ме неща много повече, отколкото го бях правил с когото и да било на този свят. И все пак в думите й имаше доза истина. Там, където аз се бях провалил, тя можеше да успее. Заслужаваше си да се опита. Така че казах: