Сандокан ги спря с ръка, после погледна часовника, който носеше на пояса си, и каза:
— Сега часът е шест, след два часа слънцето ще се скрие и над морето ще падне мрак. Всеки да се хване бързо за работа, за да може в полунощ корабът да бъде готов да излезе отново в морето.
— Ще атакуваме ли кръстосвача? — запитаха пиратите, ръкомахайки възбудено.
— Не ви обещавам, но ви се кълна, че много скоро ще дойде денят, когато ще отмъстим за поражението. Ще развеем нашето знаме под огъня на оръдията и ще го забием на бастионите на Виктория.
— Да живее Тигъра! — викнаха пиратите.
— Тишина! — заповяда Сандокан. — Да се изпратят двама души при устието на реката да следят кръстосвача, а други двама в гората, за да не бъдем нападнати ненадейно. Да се превържат ранените и после всички да се заловят за работа!
Докато пиратите бързаха да превържат раните на другарите си, Сандокан отиде на кърмата и остана там няколко минути да наблюдава, отправяйки поглед към залива, чиято огледална повърхност се виждаше през една просека на гората.
Несъмнено търсеше да открие кръстосвача, но той навярно не бе посмял да наближи брега от страх да не заседне в някоя от Многото плитчини, които се намираха там.
— Знае как да ни държи в капана — измърмори страшният пират. — Чака да излезем отново в морето, за да ни избие, но ако смята, че ще хвърля хората си на абордаж, лъже се. Тигъра може да бъде и предпазлив.
Седна върху оръдието, после повика Сабау.
Пиратът, един от най-храбрите, който заслужено бе получил чин помощникглаватар след като неведнъж бе рискувал кожата си, притича веднага
— Патан и ДжироБатол са мъртви — каза му Сандокан с въздишка. — Загинаха на своя кораб, начело на храбреците, готови да се хвърлят на абордаж срещу проклетия параход… Сега е твой ред да поемеш командуването и аз ти го поверявам.
— Благодаря ти, Тигре.
— Бъди смел като тях.
— Когато моят главатар ми заповяда да загина, ще бъда готов да му се подчиня.
— А сега ми помогни.
С общи усилия изтласкаха оръдието и бомбардите на кърмата и ги насочиха към малкия залив, за да могат да го прочистят с картеч, в случай че лодките на кръстосвача се опитат да форсират устието на реката.
— Сега можем да бъдем сигурни — рече Сандокан. — Изпрати ли двама души при устието?
— Да, Тигре. Трябва да са се скрили в тръстиките.
— Отлично.
— Нощта ли ще чакаме, за да излезем в морето?
— Да, Сабау.
— Ще успеем ли да заблудим кръстосвача?
— Луната ще изгрее много късно, а може и да не се покаже. Виждам, че от юг се надигат облаци.
— Към Момпрацем ли ще държим курс, главатарю?
— Право натам.
— Без да сме отмъстили?
Много сме малко, Сабау, за да се бием с екипажа на кръстосвача, пък и с какво ще отговорим на неговата артилерия? Корабът ни вече не е в състояние да издържи още едно сражение.
— Вярно е, главатарю.
— Засега търпение, ще дойде денят за разплата, и то много скоро.
Докато разговаряха, хората им работеха трескаво. Всички до един бяха смели моряци и измежду тях не липсваха корабни дърводелци и майстори на теслата.
Само за четири часа изправиха две нови стенги, оправиха фалшбордовете, запушиха всички пробойни и подновиха такелажите, тъй като на борда имаха в изобилие кабели, влакна, вериги и котвени въжета.
В десет часа корабът можеше вече не само да излезе в морето, а и да се впусне в ново сражение, защото бяха издигнати дори барикади от дървени трупи, за да предпазват оръдието и бомбардите.
През тези четири часа във водите на залива не бе дръзнала да се появи никаква лодка от кръстосвача.
Английският комендант, като знаеше с кого има работа, не бе смегнал за уместно да хвърля хората си в сухоземен бой. Освен това като че ли беше сигурен, че ще принуди пиратите да се предадат или ще ги избута към брега, ако се опитат да го нападнат или да отплуват.
Към единадесет часа Сандокан, решен да изведе кораба в морето, заповяда да повикат хората, пратени да наблюдават устието на реката.
— Свободен ли е заливът? — попита ги той.
— Да — отговори единият от двамата.
— А кръстосвачът?
— Намира се пред залива.
— Далеч ли е?
— На половин миля.
— Ще има достатъчно място да минем — съобрази Сандокан. — Тъмнината ще улесни оттеглянето ни — После се обърна към Сабау и заповяда: — Да тръгваме.
Петнадесет души слязоха бързо на пясъчния нанос и с мощен тласък избутаха кораба в реката.
— Никой да не издава звук за каквото и да било — каза Сандокан с повелителен тон. — Но си отваряйте добре очите и дръжте готово оръжието. Впускаме се в опасна игра.