— Коменданте — заяви той, като застана мирно пред офицера, — трябва да предам писмо на леди Мариана Гайлонк.
— Откъде идвате?
— От Лабуан.
— Какво прави лордът?
— Въоръжаваше един кораб, за да дойде при вас.
— Не ви ли даде писмо за мен?
— Не комендате.
— Много странно! Дайте ми писмото, аз ще го предам на леди Мариана.
— Извинете, коменданте, но трябва да й го предам лично — смело отвърна Яниш.
— Тогава елате
Яниш усети, че кръвта във вените му замръзна. „Ако Мариана направи само един жест, загубен съм“ — помисли си той и погледна крадешком към кърмата: десетина или дванадесет пирати се бяха покатерили по рейте на платнохода и още толкова бяха застанали на стълбата, готови всеки миг да се хвърлят върху английските моряци, които ги оглеждаха любопитно. Последва лейтенанта и заедно слязоха по стълбата, водеща към кърмата Косата му настръхна, когато видя капитанът да чука на една врата и чу гласа на Мариана: „Влезте!“.
— Пратеник на вашия чичо лорд Джеймс Гайлонк — обясни капитанът като влезе.
Мариана, застанала насред каютата, бледа, но горда, трепна, щом видя Яниш, ала не издаде никакъв звук Веднага бе разбрала всичко. Пое писмото, отвори го и най-спокойно го прочете.
През това време Яниш, блед като мъртвец, се доближи до илюминатора на бакборда и неочаквано възкликна:
— Ах, виждам параход, който се отправя насам, коменданте!
Лейтенантът се спусна към илюминатора, за да се увери със собствените си очи. Яниш светкавично се хвърли отгоре му и го удари силно по главата с дръжката на криса. Офицерът се строполи на пода без да гъкне Но Мариана извика ужасена.
— Тихо, сестрице — предупреди я Яниш, докато връзваше нещастния комендант и му запушваше устата — Ако съм го убил, бог ще ми прости.
— А Сандокан къде е? ч
Готов за бой. Помогнете ми да се барикадираме, сестрице Тласна един тежък шкаф към вратата и натрупа зад него сандъци, рафтове и маси.
— Какво става? — запита уплашено Мариана.
— Сега ще разберете, сестрице — отвърна Яниш и извади ятагана и пистолетите Показа се от илюминагора и свирна с уста После застана зад вратата, стиснал двата пистолета в ръце.
В този миг на палубата избухнаха страшни викове
— Отмъщение! Отмъщение! Да живее Малайския тигър! После се чуха пушечни и пистолетни изстрели, неописуеми крясъци, псувни, проклятия, охкания и плачове, трополене и звън на оръжия
— Яниш! — извика Мариана, премаляла от страх
— Кураж, дявол да го вземе! — кресна й Яниш — Да живее Малайския тигър!
Чуха се бързи стъпки по стълбите и гласове:
— Коменданте! Коменданте!
Яниш и Мариана се притаиха зад барикадата.
— Хиляди дяволи Отворете, коменданте! — извика един глас.
— Да живее Малайския тигър! — отвърна му Яниш.
Отвън долетяха проклятия, викове на ужас, после силен удар разтърси вратата.
— Яниш! — проплака Мариана.
— Не се бойте!
С още два удара вратата бе разкъртена, една брадва огвори процеп и се показа цевта на пушка. Но Яниш светкавично я отблъсна и изпразни пистолета си през процепа. Някакво тяло тупна на пода, докато другите се втурнаха обратно по стълбите:
— Предателство! Предателство!
Битката на палубата продължаваше, отекваха страшни викове, пушечни и пистолетни гърмежи. И сред тази адска врява се носеше гръмовният глас на Сандокан, който хвърляше своите орди в атака.
Мариана бе паднала на колене, а Яниш се мъчеше да отмести барикадата, когато няколко гласа извикаха изведнъж:
— Пожар!… Да се спасява, кой го може!
— Гръм и мълния! — възкликна португалецът пребледнял, с отчаяни усилия събори барикадата и с един удар на ятагана сряза въжето, което свързваше нещастния комендант. После грабна Мариана на ръце и изтича навън
Гъсти кълба дим бяха обзели вече коридора, откъм офицерските каюти нахлуваха пламъци. Яниш изскочи на палубата с ятагана между зъбите. Битката вече привършваше. В момента Малайския тигър атакуваше яростно кърмовия мостик, където се бяха задържали трийсет или четирийсет англичани.
— Пожар! — извика Яниш.
Англичаните, които виждаха, че са вече сразени, заскачаха безредно в морето Сандокан се обърна към Яниш, разблъска хората около себе си и грабна Мариана на ръце:
— Моя! Най-сетне моя!
— Да, твоя, и този път завинаги — промълви тя.