Но в същия миг откъм морето отекна топовен залп.
— Лордът!… Всички на борда на платноходите! — изрева Сандокан.
Сандокан, Мариана, Яниш и оцелелите от битката пирати оставиха парахода, който гореше вече като сноп сухи съчки, и се прехвърлиха на платноходите, където взеха и ранените.
За миг платната бяха вдигнати, пиратите хванаха греблата и трите платнохода се измъкнаха бързо от залива, излизайки в откри го море.
Сандокан отведе Мариана на носа и с върха на ятагана си й посочи една малка бригантина, която плаваше на седемстотин стъпки от тях, отивайки към залива.
— Виждаш ли го, Мариана? — попита я Сандокан, като посочи един човек, облегнат на бугшприта.
— Чичо ми! — изхлипа момичето и закри лицето си с ръце.
— Погледай го за последен път!
— Ах, Сандокан!
— Гръм и мълния, той е!… — възкликна Яниш, грабна карабината от ръцете на един малаец и я насочи към лорда, но Сандокан го спря.
Бригантината напредваше бързо, мъчейки се да препречи пътя на трите платнохода, но беше вече много късно. С неудържима сила вятърът тласкаше корабите на изток.
— Огън по тези нещастници! — чу се гласът на лорда Проехтя гоповен залп и гюллето свали пиратското знаме, издигнато малко преди това по заповед на Яниш. Сандокан сложи ръка на сърцето си и промълви печално:
— Сбогом, пиратство, сбогом Малайски тигре!
После пусна рязко Мариана и се наведе към оръдието на кърмата. Бригантината вече сипеше яростно гюллета и куршуми върху трите платнохода. Сандокан обаче не помръдваше, все още се целеше. Надигна се изведнъж и допря фитила. Топът се възпламени. ревна и миг след това фокмачтата на бригантината рухна в морето.
— Видя ли? — викна Сандокан. — Хайде сега преследвай ме! Бригантината изведнъж спря и зави на борд, без да прекъсва стрелбата. Сандокан вдигна Мариана на ръце и я показа на лорда, който крещеше като луд от носа на своя кораб.
— Ето моята съпруга!
Но после отстъпи бавно назад, олюля се и се отпусна в ръцете на обожаемата Мариана. И този мъж, който не бе плакал никога в живота си, избухна в ридания.
— Яниш, курс към Ява!… — едва промълви той. — Тигъра е мъртъв, и то завинаги!