Тази диря, която се открояваше ярко сред околната тъмнина, не можеше да мине незабелязана от моряците, които бяха на вахта на кръстосвача. Всеки миг топът можеше внезапно да гръмне.
И пиратите, залегнали на горната палуба, бяха забелязали това фосфоресциране, но никой от тях с нищо не показа някакво безпокойство. Те също не можеха да се примирят да се измъкнат така, без да са стреляли нито веднъж. С какъв радостен вик биха посрещнали една градушка от картеч!
Бяха изминали едва две-три минути, когато Сандокан, който не откъсваше очи от кръстосвача, видя, че запалиха сигналните светлини.
— Да не би да са ни забелязали? — запита се той.
— Така ми се струва, главатарю — отговори Сабау.
— Гледай!
— Да, виждам, че от комина излизат повече искри. Засилват огъня.
Сандокан скочи изведнъж с ятаган в ръка.
„На оръжие!“ — бе извикал някой на борда на военния кораб.
Пиратите се надигнаха веднага, докато артилеристите се хвърлиха към оръдието и двете бомбарди.
Всички бяха готови да започнат последния бой.
След онзи първи вик на борда на кръстосвача бе настъпила кРатка тишина, но после същият глас, който вятърът донасяше Отчетливо чак до пиратския кораб, повтори:
— На оръжие! На оръжие! Пиратите бягат!
Малко след това на палубата на кръстосвача заби барабан. Призоваваха хората по бойните им места.
Пиратите, долепени до фалшбордовете, скупчени зад барикадите, не издаваха никакъв звук, но освирепелите им лица издаваха тяхното душевно състояние. Бяха стиснали оръжието, готови да дръпнат спусъка на страшните си карабини.
На палубата на неприятелския кораб барабанът продължаваше да бие. Чуваше се острото скърцане на когвениге вериги и макарата.
Кръстосвачът се готвеше да вдигне котва, за да нападне малкия корсарски кораб.
— Сабау, на оръдието! — изкомандува Малайския тигър. — Осем души на бомбардите!
Едва бе дал тази команда, когато на носа на кръстосвача, над полубака, блесна огън, осветявайки ярко фокмачтата и бугшприта. Отекна рязък взрив, последван веднага от металния пукот на снаряда, който изсвистя, прорязвайки въздушните пластове.
Шрапнелът отчупи предния край на главната рея и се загуби в морето, вдигайки висок пенлив сион
Яростен рев проехтя на борда на корсарския кораб. Вече трябваше да приемат сражението и тгъкмо това желаеха тези дръзки смутители на Малайско море.
Коминът на военния параход бълваше червеникав дим. Чуваше се как витлага загребват бързо водага, чуваха се и дрезгавите хрипове на парните когли, командите на офицерите, бързите стъпки на хората.
Всички тичаха на бойните си места.
Двете сигнални светлини смениха посоката си. Параходът връхлиташе срещу корсарския кораб, за да му препречи пътя за отстъпление.
— Бъдете готови да умрем като храбреци! — извика Сандокан, който вече не се заблуждаваше в изхода на тази жестока битка.
Отвърна му задружен възглас:
— Да живее Малайския тигър!
Сандокан с мощен удар на кормилния лост зави на борд и докато неговите хора насочваха платната, тласна кораба срещу парахода, за да се опита да го абордира и да хвърли пиратите на неприятелската палуба. Съвсем скоро започна канонада и от двете страни. Стреляха с гюллета и с картеч.
— Смели тигри, на абордаж! — викна с гръмовния си глас Сандокан. — Силите са неравностойни, но ние сме Тигрите на Момпрацем.
Кръстосвачът Напредваше бързо, като показваше острия си таран и раздираше тишината с бясна канонада. Светкавици прорязваха мрака.
Пиратският платноход, същинска играчка в сравнение с този гигант, който само с един удар можеше да го прати на дъното разцепен на две, атакуваше с невероятна смелост, стреляйки непрекъснато с оръдията си.
Но, както бе казал Сандокан, силите бяха неравностойни, изключително неравностойни. Какво можеше да направи малката дървена черупка срещу този параход, построен от желязо и с мощно въоръжение? Не беше трудно да се отгатне какъв ще бъде крайният изход, въпреки отчаяната смелост на Тигрите от Момпрацем.
И все пак пиратите не падаха духом, изстрелваха своите снаряди с удивителна бързина, за да изтребят артилеристите на палубата и да повалят моряците на такелажа, сипейки яростен огън върху полуюта, върху командния мостик и марсовете.
Но само две минути след това техният кораб, взет на прицел от неприятелската артилерия, се превърна в развалина.
Мачтите му бяха повалени, фалшбордовете пробити и дори барикадите от дървени трупи не можеха вече да защитят пиратите от този ураган от снаряди.
Водата нахлуваше вече от много пробойни и пълнеше трюма. И въпреки това никой не говореше за предаване. Всички искаха да умрат, но там, горе, на неприятелската палуба.