Изложено на големи опасности при трудните морски походи, малкото момиче в продължение на три години бе свидетел на ония кървави битки, в които загинаха хиляди пирати, битките, които донесоха зловеща слава на бъдещия раджа Брук, като развълнуваха дълбоко и възмутиха дори неговите сънародници.
Но един ден лорд Джеймс, уморен от тия кръвопролития и опасности, като си спомни, че все пак има една племенница, реши да изостави морето и да се установи в Лабуан, заселвайки се сред гъстите лесове на острова.
Леди Мариана, която тогава наближаваше четиринадесетата си година и която в суровия морски живот бе придобила необикновена смелост и енергия, макар и да изглеждаше като крехко дете, се опита да се възпротиви на волята на чичо си, защото смяташе, че няма да може да свикне с това усамотение и с този почти див живот. Но морският вълк остана непреклонен.
Принудена да търпи това странно затворничество, тя се бе заела да допълни възпитанието си, за което дотогава не бе имала време да се погрижи. С упоритата си воля лека-полека бе успяла да промени характера си, загрубял от жестоките кървави битки и от продължителното общуване със суровите мъже на морето Благодарение на обучението на една някогашна довереница на майка й, починала по-късно от горещия тропически климат, Мариана се бе пристрастила към музиката и изящните изкуства И така, макар и запазила дълбоко в душата си нещо от предишната дързост, тя бе станала добра, щедра, милостива Въпреки това изпитваше влечение към оръжията и смелите упражнения и много често препускаше из горите като храбра амазонка, преследвайки дори тигри, или плуваше самоуверено сред сините вълни на Малайско море, но по-често отиваше там, където върлуваха мизерия и нещастия, носейки помощи на всички туземци наоколо, на тия туземци, които лорд Джеймс мразеше като потомци на някогашни пирати.
И така тази девойка със своето безстрашие, доброта и хубост заслужено си бе спечелила названието Перлата на Лабуан, което се бе разчуло толкова далече и бе развълнувало сърцето на страшния Малайски тигър.
Сред тия лесове, откъсната от света, Мариана не бе усетила как бе станала вече жена Но когато видя този горд пират, изпита странно, необяснимо смущение. Какво беше това чувство? Тя не знаеше, но непрекъснато виждаше пред очите си този мъж с гордо изражение, с искрящи очи и дълги черни коси, по чието лице ясно се четеше смелост и енергия.
Отначало се бе помъчила да сподави този трепе г на сърцето, непознат за нея, както и за Сандокан, но напразно. Чувствуваше, че някаква неудържима сила я тласка да види отново този мъж, и намираше успокоение само когато беше край него, чувствуваше се щастлива само край постелята му и с думи, с усмивки, с несравнимия си глас и с музиката на своята лютня се опитваше да облекчи острите болки от раната му.
В миговете, когато тя пееше сладките канцони на далечната си родна страна, Сандокан сякаш не беше вече страшният Малайски тигър, нито кръвожадният пират. Смълчан, тръпнещ, забравил своите страдания, стаил дъх, за да не смути нежното, пеене, той слушаше захласнат, сякаш искаше да запечата в ума си този непознат език, който го опияняваше. И след последните трели на този глас, които заглъхваха заедно с последните звуци на лютнята, той оставаше все така заслушан, с протегнати ръце, като че ли искаше да привлече към себе си девойката, впил огнен поглед в нейните влажни очи.
В такива мигове той забравяше своя Момпрацем, своите кораби и пиратите, забравяше и португалеца, който може би в този час, смятайки го загинал, отмъщаваше за смъртта му с наказателни набези.
Дните летяха бързо и Сандокан, подкрепян от силната любов, която гореше в сърцето му, бързо оздравяваше.
На петнадесетия ден следобед, когато лордът влезе неочаквано, завари пирата на крака, готов да излезе.
— О, уважаеми приятелю! — възкликна весело лордът. — Радвам се, че ви виждам на крака.
— Невъзможно ми беше да остана повече на легло, милорд! — отговори Сандокан. — Освен това, Чувствувам се вече толкова силен, че мога да се боря и с тигър.
— Чудесно, тогава скоро ще ви подложа на изпитание!
— По какъв начин?
— Поканил съм неколцина добри приятели на лов за един тигър, който често се навърта край оградата на моя парк. Тъй като ви виждам оздравяващ, ще отида да им известя, че утре заран ще излезем на лов за звяра.
— Ще участвувам в хайката, милорд!
— Вярвам ви, но сега искам да ми кажете друго: надявам се, че известно време ще останете мой гост?
— Сериозни дела ме зоват другаде, милорд, и трябва да побързам да ви напусна.