— Миледи, кожата на тигъра е ваша.
Обедът, който лорд Джеймс даде на гостите си, бе един от най-богатите и най-веселите, устройвани дотогава във вилата. Всички опитаха и похвалиха както английската кухня, представена с огромни бифтеци и колосални пудинги, така и малайската, представена с печени на шиш тукани, с грамадни стриди, наречени сингапурски, с крехки бамбукови връхчета, чийто вкус напомняше европейските аспержи, и цяла планина сочни плодове.
Естествено всичко това бе обилно полято с много бутилки вино, джин, бренди и уиски, поднесени при многократните наздравици в чест на Сандокан и на милата и безстрашна Перла на Лабуан.
Когато поднесоха чая, разговорът стана много оживен, сътрапезниците говореха за тигри, за лов, за пирати и кораби, за Англия и за Малайзия. Само морският офицер седеше мълчалив и сякаш единствено бе зает да наблюдава Сандокан — не го изпускаше нито за миг от очи, не пропускаше нито една негова дума, нито един негов жест. И ето че в един момент той се обърна рязко към Сандокан, който говореше за пиратството, и го запита:
— Извинете, принце, отдавна ли сте дошли в Лабуан?
— Тук съм от двадесет дни, господине — отговори Тигъра.
— А защо вашият кораб не бе видян в пристанището на Виктория?
— Пиратите ми откраднаха двата кораба, с които идвах насам.
— Пиратите!… Значи сте били нападнат от пиратите? Но къде?
— Близо до Ромадските острови.
— Кога?
— Няколко часа преди идването ми на този бряг.
— Навярно се лъжете, принце, защото нашият кръстосвач тъкмо тогава плаваше по ония места и до нас не е достигнал никакъв топовен залп.
— Тогава вятърът като че ли духаше от изток — отговори; Сандокан, който стана предпазлив, като не знаеше какво цели офицерът.
— А как стигнахте дотук?
— С плуване.
— И не сте присъствували на битката между един кръстосвач и двата пиратски кораба, които, както разправят, били водени от Малайския тигър?
— Не.
— Много чудно.
— Съмнявате ли се в думите ми, господине? — запита Сандокан, като скочи на крака.
— Опазил ме бог от такова нещо, принце — отвърна офицерът с лека ирония.
— О! О! — намеси се лордът. — Баронет Уйлям, моля ви да не започвате спорове в моя дом.
— Извинете, милорд, нямах такова намерение — отговори офицерчето.
— Тогава да не говорим повече за това, по-добре да пийнем по чашка от това разкошно уиски, след което ще раздигнем трапезата, защото падна вече нощ, а горите на острова са опасни, когато притъмнее.
За последен път гостите оказаха чест на бутилките на щедрия лорд, после всички станаха и слязоха в парка, придружени от Сандокан и младата леди.
— Господа — каза лорд Джеймс, — надявам се скоро да ме навестите пак.
— Бъдете сигурен, че ще дойдем — отвърнаха в хор ловците.
— И да се надяваме, че следващия път ще имате по-голям късмет, баронет Уйлям — добави лордът, като се обърна към офицера.
— Ще стрелям по-точно — отговори офицерът и хвърли сърдит поглед към Сандокан. — А сега разрешете да ви кажа само една дума, милорд.
— Може и две, драги мой.
Офицерчето му пошепна на ухото нещо, което никой не можа да чуе.
— Добре — отговори лордът и добави: — А сега лека нощ, приятели, и да ви пази бог от лоши срещи.
Ловците се метнаха на конете и излязоха от парка в галоп.
След като пожела лека нощ на лорда, който сякаш изведнъж бе изпаднал в лошо настроение, и стисна горещо ръка на младата леди, Сандокан се оттегли в стаята си.
Вместо да си легне, започна да се разхожда напред-назад, силно възбуден. На лицето му бе отразено някакво смътно безпокойство, ръцете му стискаха дръжката на криса. Несъмнено сега той мислеше за разпита, на който го бе подложил морският офицер и в който можеше да се крие хитра уловка. В същност кой беше този офицер? Какви причини го бяха накарали да го разпитва по този начин? Дали не го бе срещал на палубата на парахода в оная кървава нощ? Дали офицерът го бе познал, или само го подозираше? А може би в този момент крояха нещо срещу него?
— Ами! — възкликна накрая Сандокан, като Сви рамене. — Ако кроят някакво предателство, ще съумея да го осуетя, защото съм все още човекът, който не се е страхувал от англичаните. Сега да починем, а утре ще видим какво може да се направи.
Хвърли се на леглото, без да се съблича, сложи до себе си криса и заспа спокойно с мисълта за Мариана.
Събуди се към обед, когато слънцето вече влизаше през отворените прозорци. Повика един слуга и го попита къде е лордът, на което той му отговори, че още призори се качил на коня и тръгнал за Виктория.