— И мене, Джеймс — обади се другият. — Този, когото търсим, е по-пъргав и от тигър, способен да се хвърли отгоре ни и да ни удуши и двамата. Не видя ли как уби в парка нашия другар?
— Никога няма да забравя това, Джон. Сякаш не беше човек, а гигант, готов да ни насече, всичките на парчета. Мислиш ли, че ще успеем да го хванем?
— Съмнявам се, макар че баронетът Уйлям Розентал е обещал петдесет лири стерлинги за главата му. Докато всички сме се втурнали да го преследваме на запад, за да му попречим да се качи на някой малайски кораб, той може би бяга на север или на юг.
— Но утре или най-късно вдругиден ще пуснат кръстосвач, който ще му попречи да избяга.
— Имаш право, приятелю. Но какво да правим ние сега?
— Да отидем на брега, после ще видим.
— Няма ли да изчакаме сержанта Уилис, който идва след нас?
— Ще го чакаме на брега.
— Да се надяваме, че няма да се натъкне на пирата. А ние да тръгваме, хайде!
Двамата войници се огледаха наоколо за последен път и поеха на запад, изчезвайки сред нощните сенки.
Сандокан, който не бе пропуснал нито дума от разговора им, постоя на дървото около половин час, после се, смъкна безшумно на земята.
„Добре — рече си той. — Нека всички ме търсят на запад, а аз ще вървя все на юг, където вече знам, че няма да срещна неприятели. Но трябва да бъда нащрек. По петите ми е сержант Уилис.“
Тръгна безшумно на юг, като прегази пак реката и си отвори път в гъстата завеса от растения. Тъкмо се канеше да заобиколи едно огромно камфорово дърво, изпречило се на пътя му, когато чу заповеднически глас, който извика заплашително:
— Стой, нито крачка повече, само да мръднеш, ще те пречукам като куче!
Без да се бои от тази жестока заплаха, която можеше да му струва живота, пиратът се извърна бавно, готов да развърти сабята си.
На шест крачки от него зад един храст бе застанал войник, който се целеше хладнокръвно, решен, види се, да изпълни докрай заканата си. Несъмнено това бе сержантът Уилис, за когото бяха споменали преди малко двамата следотърсачи. Сандокан се огледа спокойно — в този дълбок мрак очите му святкаха със странни отбясъци — и избухна в смях.
— Защо се смеете? — запита сержантът объркан и зачуден. — Струва ми се, че моментът е неподходящ.
— Как да не се смея, когато ти се осмеляваш да ме заплашваш със смърт! — отговори Сандокан. — Знаеш ли кой съм аз?
— Пиратският главатар от Момпрацем.
— Сигурен ли си? — изсъска Сандокан.
— Главата си залагам, че не се лъжа!
— Наистина аз съм Малайския тигър.
— Аха!
Двамата мъже — Сандокан насмешлив, заплашителен, уверен в себе си, а другият решен да не отстъпва, но изплашен, че се намира сам пред този легендарно смел пират — мълчаливо се измериха с поглед.
— Хайде, Уилис, ела да ме хванеш — рече Сандокан.
— Уилис! — възкликна войникът, обзет от суеверен страх. — Откъде знаете името ми?
— Човек, избягал от ада, знае всичко — отвърна Тигъра с кикот.
— Вдъхвате ми страх.
— Страх! Знаеш ли, че виждам кръв, Уилис?
Войникът, който бе свалил пушката, съвсем се изненада и изплаши, недоумявайки дали пред себе си има човек, или демон, отстъпи рязко назад и отново вдигна пушката да се прицели, но Сандокан, който не го изпускаше от очи, мигновено се хвърли отгоре му и го повали.
— Милост, милост — замоли се клетият сержант, като видя върха на сабята, опрян в гърдите му.
— Ще пощадя живота ти — отсече Сандокан.
— Да вярвам ли?
— Малайския тигър не дава празни обещания. Стани и ме слушай!
Сержантът се изправи треперещ и втренчи в Сандокан изплашените си очи.
— Казах, че ще ти пощадя живота, но ти трябва да отговориш на всички въпроси, които ще ти задам.
— Кажете.
— Къде смятат, че съм избягал?
— Към западния бряг.
— Колко души са по следите ми?
— Не мога да ви кажа, това би било предателство.
— Имаш право, не те укорявам, напротив, изпитвам уважение към теб.
Сержантът го погледна с почуда:
— Що за човек сте вие? Смятах ви за жалък негодник, но виждам, че всички се лъжат.
— Не ме интересува! Сваляй униформата.
— Какво ще правите с нея?
— Ще ми послужи да избягам, нищо повече. Между преследвачите има ли войници от Индия.
— Да, сипани1.
— Добре, сваляй униформата, без да се опъваш, ако искаш да се разделим като добри приятели.
Войникът се подчини. Сандокан надяна криво-ляво униформата, препаса войнишкия нож и патронташа, сложи фуражката на главата си, преметна карабината през рамо и рече на войника:
— Дай сега да те вържа!
— Ще ме оставите да ме разкъсат тигрите?