Выбрать главу

Наистина миг след това един малаец, ако се съдеше по бронзовия цвят на кожата му, прекоси тичешком саваната, стараейки се да стигне близката бананова горичка. Беше нисък човек, як, набит, почти гол, само с една раздърпана фустанелка и шапка от влакна на роганг, но в дясната си ръка стискаше чепата тояга, а в лявата — крие със змиевидно острие. Тичаше така бързо, че Сандокан не -успя да го разгледа по-добре. Но го видя как се вмъкна сред банановите дървета и изчезна под гигантските им листа.

— Кой ли е пък този? — запита се Сандокан учуден. — Сигурно някой малаец В главата му изведнъж проблесна мисълта: — Ами ако е някой от моите хора? Дали Яниш не е стоварил някого на брега да дойде да ме търси? Той знаеше, че заминавам за Лабуан.

Тъкмо се канеше да излезе от гъсталака, за да види къде се е сврял беглеца, когато в края на гората се появи конник.

Беше кавалерист от Бенгалския полк. Изглеждаше разярен, защото ругаеше и измъчваше коня, като го пришпорваше и дърпаше гневно юздата. Като стигна на петдесет стъпки от банановата горичка, скочи пъргаво на земята, завърза коня за едно коренище, зареди мускета си и се заслуша, оглеждайки внимателно близките дървета.

— Гръм и мълния! Вдън земя ли потъна? — възкликна той. — Трябва да се е скрил някъде тук, дявол да го вземе, но този път няма да избяга от мушката ми! Много добре знам, че имам работа с Малайския тигър, ала Джон Гибс не се страхува. Ако този проклет кон не се беше заинатил, сега вече мръсният пират нямаше да бъде жив.

Като пухтеше и мърмореше така на себе си, кавалеристът бе извадил сабята си и разгръщайки предпазливо клоните, навлизаше в гъсталака под група арекови палми. Макар че тези дървета граничеха с банановата горичка, той едва ли би успял да открие беглеца. Малаецът вече се бе отдалечил, лазейки по лианите и коренищата, и си бе намерил сигурно скривалище.

Без да излиза от храсталака, Сандокан напразно се опитваше да разбере къде се е притаил малаеца. Колкото и да се протягаше и да надзърташе под листата, не то виждаше никъде. Внимаваше само да не насочи кавалериста по верен път и да издаде нещастния невинен туземец.

„Я да се опитам да го спася — рече си Сандокан. — Може да е някой от моите хора или съгледвач, изпратен от Яниш. Трябва Да отдалеча този кавалерист, та да не вземе да го намери.“

Когато вече се канеше да навлезе в горичката, видя, че наблизо се разклати една завеса от лиани. Обърна глава натам и пред очите му се появи малаецът. Изплашен да не го изненадат, клетият човек се катереше като маймуна по тези растителни въжета, устремен към върха на едно мангово дърво, за да се скрие сред гъстата му шума.

— Гледай го ти, какъв хитрец! — измърмори Сандокан. Изчака го да стигне до горе и да се обърне. Щом зърна лицето му, едва не извика от радост и почуда — Джиро-Батолт… Моят добър малаец!… Откъде се е взел тук, жив? Доколкото си спомням, оставих го мъртъв в потъзащия кораб? Какъв късмет!… Този човек трябва да има кучешка душа. Да го спасим!…

Зареди карабината, заобиколи гъсталака и се появи внезапно в началото на гората, като викна:

— Ей, приятелю!… Какво търсиш така настървено? Да не си ранил някое диво прасе?

При този глас кавалеристът изскочи пъргаво от храстите, с насочен мускет.

— Я виж ти, сега пък сержант! — извика смаян.

— Изненадан ли сте, приятелю?

— Вие пък откъде изникнахте?

— От гората. Чух гърмеж и побързах да дойда насам, да видя какво се е случило. По диво прасе ли стреляхте?

— Да, едно такова диво прасе, дето е по-опасно и от тигър! — отвърна кавалеристът, едва сдържайки гнева си.

— Но какво беше животното?

— Да не би и вие да търсите човек? — попита войникът.

— Да.

— Малайския тигър, нали, сержанте?

— Точно него.

— Видяхте ли го този страшен пират?

— Не, но открих следите му.

— А пък аз, сержанте, намерих самия пират.

— Не е възможно…

— Стрелях право в него…

— И… не го ли улучихте?

— Да, като че ли стрелям за първи път…

— А къде може да се е скрил?

— Боя се, че е отишъл вече далеч. Видях го как прекоси вадата и се скри ей в тези гъсталаци.

— Тогава няма да го намерите вече.

— И аз смятам така. Този човек е по-пъргав от маймуна й по-страшен от тигър.