— Ела, Яниш.
Прекосиха една еспланада, защитена от големи бастиони, на която имаше разположени тежки оръдия, насипи и дълбоки ровове, и стигнаха до брега на залива, в който се намираха дванадесет или петнадесет платноходни кораба, наречени прао.
Пред дълга редица колиби и солидни постройки, прилични на складове, бяха строени триста мъже, които чакаха само команда. за да се втурнат като цял легион демони към корабите и да всяват ужас по всички морета на Малайския архипелаг. Какви мъже и какви бойци само!
Тук имаше малайци, по-скоро ниски на ръст, силни и пъргави като маймуни, с квадратно и кокалесто лице, с тъмна кожа, хора. прочути със своята смелост и жестокост; батиаси, с още по-тъмна кожа, известни с влечението си към човешко месо, макар вече цивилизовани; даяки от близкия остров Борнео, високи на ръст, с хубави черти, прочути със своите кланета, заради които бяха наречени главорези; сиамци, с ромбоидно лице и очи с жълтеникави отблясъци; кохинхинци с жълта кожа и глава, украсена с дълга опашка от коси; имаше още индуси, бугиси, явайци. тагали от Филипините и накрая негритоси с огромни глави и отблъскващи черти.
Когато се появи Малайския тигър, дългата пиратска редица трепна, всички очи запламтяха, всички ръце се вкопчиха в оръжието.
Сандокан огледа със задоволство своите тигри( — той наистина обичаше да ги нарича така — и каза:
— Патан, излез напред.
Един малаец, по-скоро висок на ръст, с мощни крайници и мургава кожа, облечен само с една червена фустанелка, украсена с няколко пера, излезе напред с онова поклащане в походката, характерно за мъжете на морето.
— Колко души наброява гвоят отряд? — запита го Сандокан.
— Петдесет, главатарю!
— Всички ли са годни?
— Всичките жадни за мъст!
— Качвайте се на ония два кораба и отстъпи половината на яваеца Джиро-Батол.
— И накъде?…
Сандокан му хвърли такъв поглед, че неразумецът потръпна, макар и да беше от ония хора, които срещат с усмивка картечния огън.
— Изпълнявай и нито дума повече, ако ти е мил животът — отсече Сандокан.
Малаецът се отдалечи бързо, повличайки след себе си своя отряд, съставен от безумно смели мъже, които само при един знак на Сандокан не биха се поколебали да плячкосат гробницата на Мохамед, въпреки че всички бяха мохамедани.
— Ела, Яниш — рече Сандокан, като ги видя качени вече на корабите.
Двамата тъкмо се канеха да се спуснат на пясъка, когато ги настигна един грозен негър с огромна глава и несъразмерно големи крайници, истински образец на ония страшни негритоси, които се срещат във вътрешността на почти всички острови от Малайския архипелаг.
— Какво искаш и откъде идваш, КилиДалу? — запита го
Яниш.
— Идвам от южния бряг — отговори негритосът запъхтян.
— И какво ни носиш?
— Добра вест, бели вожде. Видях една голяма джонка да обикаля край бреговете на Ормадските острови.
— Натоварена ли е? — попита Сандокан.
— Да, Тигре.
— Добре, след три часа ще бъде в моя власт.
— А после ли ще отидеш в Лабуан?
— Направо, Яниш.
Бяха се спрели пред една красива капитанска лодка с четирима малайци в нея.
— Сбогом, брате — рече Сандокан, като прегърна Яниш.
— Сбогом, Сандокан. Внимавай да не вършиш безумства!
— Не се страхувай за мен, ще бъда разумен
— Сбогом и нека те закриля добрата ти звезда. Сандокан скочи в капитанската лодка и с няколко удара на веслото достигна двата кораба, които вдигаха вече своите огромни платна.
Откъм брега се надигна многогласен вик:
— Да живее Малайския тигър!
— Потегляйте — даде команда пиратът, обръщайки се към двата екипажа.
Котвите бяха вдигнати от двата екипажа демони с маслиненозелен или мръсножълт цвят на кожата и след два завоя на борд корабите се впуснаха в открито море, клатушкайки се по сините вълни на Малайско море.
— Курс? — запита Патан, който бе поел командуването на по-големия кораб.
— Право към Ромадските острови — отговори Сандокан. После се обърна към екипажите и извика:
— Тигри, отваряйте си добре очите, трябва да плячкосаме една джонка.
Вятърът беше благоприятен, защото духаше от югозапад и морето, едва раздвижено, не оказваше съпротива на двата кораба, които за кратко време достигнаха скорост дванадесет възела, наистина необичайна за платноходни кораби, но не и за малайските, които имат огромни платна и тесни, леки корпуси.
Двата кораба, с които Тигъра бе тръгнал в тази смела експедиция, в същност не бяха истински прао, които обикновено са малки и без палуба.
Сандокан и Яниш, които в морското дело нямаха равни на себе си в целия Малайски архипелаг, бяха преустроили всичките си прао, за да могат лесно да нападат преследваните кораби.