— Гледай, Патан! — извика Морския паяк.
Една малка лодка с шест души в нея се бе отделила от джонката и бягаше към Ромадските острови.
— Аха! — възкликна с гняв Сандокан. — Значи там има такива, които бягат, вместо да се сражават. Стреляй по тези страхливци, Патан!
Малаецът изсипа по повърхността на водата дъжд от картеч, който разби лодката и уби на място всички, които се бяха качили в нея.
— Браво, Патан! — викна Сандокан. — А сега ми изравни като понтон този кораб, на който виждам още многоброен екипаж. После ще го пратим на ремонт в корабостроителниците на раджата, ако има такива.
Двата корсарски кораба подеха отново пъклената си музика, сипейки гюллета, гранати и дъжд от картеч върху нещастния кораб; разцепиха фокмачтата му, пробиха фалшбордовете и ребрата, прерязаха такелажите и избиха хората, които се отбраняваха отчаяно с пушечни изстрели.
— Браво на вас! — възкликна Сандокан, възхитен от смелостта на малцината, останали на джонката. — Стреляйте, стреляйте,още срещу нас! Вие сте достойни да се биете с Малайския тигър!
Двата корсарски кораба, обвити в гъсти облаци дим, сред които проблясваха огънчета, напредваха все повече и само за няколко мига се озоваха под бордовете на джонката.
— Легни на дрейф! — извика тогава Сандокан с ятагана в ръка.
Неговият кораб абордира търговския кораб откъм бакборда и остана закачен там, тъй като бяха хвърлени вече абордажните куки.
— В атака, тигри! — избоботи страшният пират.
Присви се като тигър, който се кани да се хвърли върху плячката си, и понечи да скочи, но една здрава ръка го задържа.
Обърна се, надавайки яростен рев, но човекът, който бе дръзнал да го спре, скочи отпреде му, закривайки го с тялото си.
— Ах, ти, Морски паяк! — извика Сандокан и вдигна срещу него ятагана си.
В същия миг откъм джонката долетя пушечен изстрел и клетият Паяк падна пронизан на палубата.
— Благодаря ти, тигърче мое! — каза Сандокан. — Ти си искал да ме спасиш.
Хвърли се напред като ранен бик, вкопчи се за дулото на едно оръдие, покатери се на палубата на джонката и се втурна срещу бойците с оная безумна смелост, от която се възхищаваха всички.
Целият екипаж на търговския кораб се впусна срещу него, за да го спре.
— След мен, тигри! — извика той, поваляйки двама души с тъпата страна на ятагана си.
Десетина-дванадесет пирати се покатериха като маймуни по корабните съоръжения, прескочиха фалшбордовете и се впуснаха по палубата, а през това време другият пиратски кораб хвърли абордажните куки.
— Предайте се! — извика Тигъра към моряците на джонката. Останалите живи седем-осем души, като видяха, че други пирати завземат горната палуба, хвърлиха оръжие.
— Кой е капитанът? — запита Сандокан.
— Аз — отговори един китаец, като излезе напред.
— Ти си юнак и хората ти са достойни за теб — каза Сандокан. — Къде отиваше?
— В Саравак.
Дълбока бръчка проряза високото чело на пирата.
— Аха! — възкликна той с глух глас. — Отиваш в Саравак. А какво прави раджа Брук, Унищожителя на пиратите?
— Не го знам, защото отсъствувам от Саравак вече много месеци.
— Все едно, но ще му кажеш, че някой ден ще хвърля котва в неговия залив и там ще причакам корабите му. Охо, ще видим дали Унищожителя на пиратите ще успее да победи моите хора!
После дръпна от врата си един наниз скъпи диаманти и го подаде на капитана на джонката:
— Вземи, храбрецо. Жал ми е, че съсипах джонката ти, която ти защищаваше така смело, но с тези диаманти ще можеш да си купиш десет нови.
— А кой сте вие? — запита капитанът смаян.
Сандокан се доближи до него и като го потупа по рамото, рече:
— Погледни ме в лицето — аз съм Малайския тигър. Преди капитанът и неговите моряци да успеят да се съвземат от смайването и уплахата, Сандокан и пиратите слязоха в своите кораби.
— Курс? — запита Патан.
Тигъра протегна ръка на изток и викна с трептящ, металически глас:
— Смели тигри, към Лабуан! Към Лабуан!
Двата пиратски кораба изоставиха джонката пробита и без мачти, но поне за момента нямаше опасност да потъне, и поеха отново своя курс към Лабуан. На този остров живееше златокосото момиче, което Сандокан искаше да види на всяка цена.
Свеж вятър духаше на североизток, морето беше още спокойно! и улесняваше пътуването на двата платнохода, които се движеха; с десет-дванадесет възела в час.
След като накара да почистят палубата, да завържат такелажите, прерязани от вражеските снаряди, да заредят пушките и бомбардите, Сандокан даде заповед да хвърлят в морето трупа на Паяка и на един друг пират, убит от пушечен изстрел. После запали едно скъпо наргиле, дошло несъмнено от някой индийски или персийски пазар, и повика Патан.