Въпреки сведенията на Яниш, всички се съмняваха и оглеждаха внимателно околните гори. Лордът като че ли не се занимаваше с това, но от време на време се обръщаше и хвърляше заплашителен поглед към Мариана. Разбира се, този човек бе готов да убие племенницата си още при първия опит на пиратите да я грабнат.
За щастие Яниш, който не го изпускаше от очи, бе доловил злите му намерения и седеше нащрек, за да спаси момичето.
Бяха изминали вече около два километра в дълбока тишина, когато отдясно на пътеката се чу леко изсвирване.
Яниш, очакващ нападението всеки момент, изтегли сабята си и застана между лорда и леди Мариана.
Лордът се извърна рязко и запита:
— Какво правите?
— Не чухте ли сигнала? Това означава, че моите приятели ни обкръжават — заяви хладнокръвно Яниш.
— Ах ти, предател мръсен — изрева лордът, като издърпа сабята си и се спусна към португалеца.
— Късно е, господине! — извика Яниш и се хвърли да закрие Мариана.
И наистина в същия момент от двете страни на пътеката проехтяха смъртоносни пушечни залпове, които повалиха четирима войника и седем коня, от гората изскочиха със страшни викове тридесет мъже, тридесет тигри от Момпрацем, обстрелвайки бясно отряда Сандокан, който ги водеше, се спусна към конете, зад които се бяха скупчили хората от конвоя, и като замахна с ятагана, повали първия, изпречил се отпреде му.
Лордът изрева като звяр. Стиснал пистолета в лявата си ръка и сабята в дясната, той се хвърли срещу Мариана, която се бе хванала за гривата на своята кобила, но Яниш бе скочил вече на земята. Грабна девойката от седлото и като я притисна здраво до гърдите си, помъчи се да се провре между войниците и туземците, които се отбраняваха с отчаяна ярост, прикривайки се зад конете.
— Път. дайте път! — крещеше той, за да заглуши пукота на мускетите и дрънкането на оръжията.
Но никой не му обръщаше внимание освен лордът, който се готвеше да го нападне. За нещастие или за нейно щастие, девойката припадна в ръцете му. Яниш я постави зад един убит кон и в същото време лордът, побеснял от яд, стреля срещу него. С един скок той избегна куршума и размаха сабята си:
— Почакай малко, стар морски вълко, сега ще те набода на оръжието си!
— Предател, ще те убия! — изсъска гневно лордът.
Спуснаха се един срещу друг — Яниш, решен да се пожертвува, за да спаси момичето, а лордът, готов на всичко, само и само да я измъкне от Малайския тигър. Докато те се дуелираха с несравнимо ожесточение, англичани и пирати се биеха с еднаква ярост, като се опитваха да се отблъснат едни други.
Англичаните бяха останали шепа хора, но, здраво укрепени зад мъртвите коне, се отбраняваха смело, подпомагани от туземците, които се биеха слепешката, смесвайки своите дивашки викове със страшния рев на тигрите. Те мушкаха, режеха, размахваха пушките като боздугани, ту отстъпваха, ту напредваха, но се държаха.
Сандокан, с ятагана в ръка, напразно се опитваше да пробие тази стена от хора, за да помогне на португалеца, който се задъхваше под вихрените напади на морския вълк. Малайския тигър ревеше като звяр, сечеше наляво и надясно, хвърляше се лудешката срещу щиковете, увличайки със себе си своята страшна банда.
Англичаните не можеха да устоят дълго. С една решителна атака Тигъра успя най-сетне да отблъсне защитниците, които се оттеглиха без всякакъв ред един връз друг.
— Дръж се, Яниш! — викна Сандокан, докато налагаше с ятагана врага, който се бе опитал да го спре. — Дръж се, аз идвам.
Но точно тогава сабята на португалеца се счупи на две. Като се видя обезоръжен, с припадналото момиче от едната страна и лорда от другата, той извика:
— Помощ, Сандокан!
Лордът се хвърли отгоре му с победоносен вик, но Яниш успя да избегне сабята и го блъсна с глава. Паднаха и двамата на земята, вкопчени един в друг, и започнаха да се душат, търкаляйки се сред мъртви и ранени.
— Джон, убий леди Мариана! — изсъска лордът, като видя, че наблизо падна един войник с разсечено от брадва лице. — Убий я, заповядвам ти!
С отчаяни усилия войникът се надигна на колене, стиснал войнишкия нож в ръка, готов да изпълни заповедта. Но не успя.
С неудържим тласък Сандокан повали всички наоколо и стовари ятагана си върху войника.
— Моя е, моя, моя! — възкликна пиратът, грабна девойката и я притисна до гърдите си.
Докато неговите хора се биеха с последните англичани. Тигъра се измъкна от схватката и с момичето на ръце избяга в близката гора.