После се обърна към Мариана, която гледаше с тревога наближаващия вражески параход:
— Любов моя. ела да те отведа в гнездото ти, където ще бъдеш защитена от ударите на тези хора, до вчера твои сънародници, а днес твои врагове! — Изгледа враждебно парахода, който форсираше машините си, и поведе Мариана към каютата.
Малкото помещение беше богат обзаведено: стените бяха покрити със скъпи дамаски, а подът — с пухкав индийски килим, в ъглите бяха подредени красиви махагонови и абаносови мебели, инкрустирани със седеф, от тавана висеше голяма позлатена лампа.
— Тук няма да стигнат куршумите. Мариана — рече й Сандокан. — Железните брони, с които е обкована кърмата на моя кораб, са достатъчни да ги спрат.
— А ти, Сандокан!
— Аз ще се кача на палубата, за да командувам моите хора. Присъствието ми е необходимо, за да ръководя битката, ако кръстосвачът ни нападне.
— А ако те улучи куршум?
— Не се страхувай за това, Мариана! Още при първия залп ще хвърля във витлата на вражеския кораб такива гранати, че ще го спра завинаги.
— Треперя от страх за теб, Сандокан.
— Смъртта се бои от Малайския тигър — отвърна гордо пиратът.
— А ако тези хора се хвърлят на абордаж?
— Не ме е страх от тях, мое момиче. Всичките ми пирати са храбреци, истински тигри, готови да умрат за своя главатар и за теб. Нека твоите сънародници се хвърлят на абордаж!… Ще ги, изтребим до един и ще ги хвърлим в морето.
— Вярвам ти, Сандокан, и все пак се страхувам. Те толкова те мразят, че са способни на всякакво безумство, за да те заловят. Пази се от тях, мой храбри приятелю, защото са дали клетва да те убият.
— Да ме убият! — презрително възкликна Сандокан. — Да убият Малайския тигър!… Нека се опитат, ако смеят. Сега се чувствувам толкова силен, че мога да спра с ръце снарядите им. Не, не се страхувай за мен, мое момиче. Отивам да накажа нахалника, който идва да ме предизвиква, после ще се върна при теб.
— А през това време аз ще се моля за теб, мой храбри Сандокан.
Пиратът я погледна с дълбоко умиление, хвана главата й с две ръце и я целуна нежно по косите.
После изпъчи гордо гърди и излезе с думите:
— Тежко на ония, които идват да смущават моето щастие!
— Боже, закриляй го! — промълви момичето и падна на колене.
Събуден от тревожния вик на Яниш и от първия залп, екипажът светкавично се бе качил на палубата, готов за бой.
Като видяха кръстосвача на такова близко разстояние, пиратите се хвърлиха решително към топовете и бомбардите, за да отговорят на предизвикателството.
Когато се появи Сандокан, артилеристите бяха запалили вече фитилите и се канеха да ги допрат до топовете. Щом го зърнаха на палубата, пиратите ревнаха в един глас:
— Да живее Тигъра!…
— Направете ми място! — извика Сандокан и разбута артилеристите. — Аз сам ще накажа този нахалник. Не ще може проклетникът да стигне до Лабуан, за да разказва, че е обстрелвал флага на Момпрацем.
Като рече това, той застана гордо на кърмата, стъпвайки на колесника на единия от двата топа. Този човек като Че ли пак бе станал страшният Малайски тигър: очите му святкаха като запалени въглени, лицето му бе добило съвсем свирепо изражение. Личеше, че в гърдите му кипи силен гняв.
— Предизвикваш ме, нали? Ела и ще ти покажа моята съпруга! Ела да ми я отнемеш, ако можеш! Момпрацемските тигри те чакат! — изрева с цяло гърло Сандокан. После се обърна към Параноа, който държеше руля, и му каза: — Прати десет души в трюма да донесат на палубата мортирата, която бях заповядал да вземете.
Миг след това десет пирати с големи усилия вдигаха на палубата една голяма мортира, завързана с въжета за гротмачтата. Топчията я зареди с двадесет килограмова бомба, дълга осем дюйма, която при избухването трябваше да се пръсне на двадесет и осем железни парчета.
— Сега ще чакаме зората — рече Сандокан. — Тогава ще ти покажа, проклет параход, и знамето си, и съпругата си!
Качи се на кърмовия парапет, скръсти ръце и седна да наблюдава кръстосвача.
— Какво смяташ да правиш? –. попита го Яниш. — Параходът скоро ще дойде близо и ще открие огън срещу нас.
— Толкова по-зле за него.
— Да чакаме, щом искаш.
И наистина десет минути по-късно параходът беше вече само на две хиляди метра от тях, макар че платноходът се движеше с голяма бързина. Изведнъж откъм носа на парахода проблесна светкавица и силен гръм разтърси въздушните пластове, но не се чу острото свистене на снаряда.
— Аха! — подсмихна се Сандокан. — Приканваш ме да се предам и искаш да видиш флага ми, нали? Яниш, развей пиратското знаме. Каквато ясна луна е огряла, с далекогледите ще го видят.