Отговориха му с два оръдейни залпа. Екипажът на кръстосвача бе забелязал флага на момпрацемските тигри и подемаше стрелбата с още по-голяма сила.
Кръстосвачът ускоряваше ход, за да догони платнохода и да се опита да го вземе на абордаж. Коминът му димеше като вулкан, витлата загребваха шумно водите. Когато заглъхваха гърмежите, чуваше се дори глухото боботене на машината.
Но екипажът му твърде скоро трябваше да се убеди, че никак не е лесно да се надпреварва с това дяволско прао. Вятърът се бе засилил и малката шлюпка, която досега не можеше да стигне и десет възела, се плъзгаше бързо по вълните с издути като балони платна. Дори направо летеше като птица и от време на време, сякаш се издигаше над водата.
Кръстосвачът стреляше яростно, но сега всичките му снаряди падаха в килватера на платнохода.
Сандокан не се беше помръднал. Седнал до своето кърваво червено знаме, наблюдаваше внимателно небето и сякаш не се интересуваше вече от кръстосвача, който го преследваше така упорито.
Португалецът, недоумяващ какви са намеренията на Сандокан, се приближи към него и го запита:
— Е, какво смяташ да правиш, брате? Ако не спре вятърът, след един час ще бъдем съвсем далеч от парахода.
— Почакай още малко, Яниш — отвърна Сандокан. — Погледни на изток — звездите вече бледнеят и по небето се пръскат първите зари на утрото.
— Да не искаш да завлечеш кръстосвача чак до Момпрацем, за да го вземеш на абордаж?
— Нямам такова намерение.
— Не те разбирам.
— Щом блесне утрото, екипажът ще може да ме види кой съм и тогава ще накажа този нахалник.
— Ти си достатъчно опитен мерач, за да чакаш слънчевата светлина. Мортирата е готова.
— Искам да видят кой точно ще открие огън.
— Може би вече знаят.
— Наистина, може би подозират, но това не ми е достатъчно. Искам да им покажа и съпругата на Малайския тигър.
— Мариана?
— Да, Яниш.
— Какво безумие!
— Нека научат в Лабуан, че Малайския тигър е дръзнал да слезе на острова и да се бие с войниците на лорд Гайлонк.
— Във Виктория навярно вече знаят за щастливия край на твоята, смела експедиция.
— Няма значение. Готова ли е мортирата?
— Заредена е, Сандокан.
— След няколко минути ще накажа този любопитен капитан. Ще разбия витлата му, ще видиш.
Докато те говореха, от изток нахлуваше дрезгава светлина, обагрена в розови отблясъци, луната залязваше в морето, звездите бледнееха съвсем. Още няколко минути и слънцето трябваше да се появи.
Военният кораб беше останал на хиляда и петстотин метра назад. Непрекъснато форсираше машината си, но с всяка минута изоставаше още повече. А платноходът летеше надалеч, защото с пукването на зората вятърът наистина се засили.
— Хайде, брате — рече изведнъж Яниш, — удари го, та да те помни!
— Да се зарифоват платната с по три рифа — заповяда Сандокан. — Като дойде на петстотин метра, ще стрелям с мортирата.
Яниш веднага даде команда. Десет пирати се покатериха по въжените стълбици, спуснаха платната на гротмачтата и на фокмачтата и бързо изпълниха нареждането. С намалена площ на платната, корабът започна да забавя ход.
Като забеляза това, кръстосвачът поднови канонадата, макар че беше още много далеч, за да се надява на успех. Трябваше му още половин час, за да стигне на желаното от Сандокан разстояние.
Когато снарядите му почнаха да падат на палубата на платнохода, Сандокан скочи от парапета и застана зад мортирата. Един слънчев лъч, изплувал от морето, огря платната на пиратския кораб.
— Ха сега да те видя! — викна Сандокан със зла усмивка. — Яниш, постави кораба на дрейф!
Миг след това малкият платноход застана почти неподвижен.
Сандокан поиска фитил от Параноа, който му го подаде запален, и се наведе над оръдието, премервайки разстоянието на око.
Военният кораб, щом видя платнохода да спира, се опита да го настигне. Движеше се с пълна пара, като бълваше кълба дим и пуфтеше, продължавайки да сипе снаряди и гранати. Шрапнелите отскачаха по пиратската палуба, дупчеха платната, прерязваха въжетата, плъзгаха се по металните обкови и мачкаха флоровеге. Тежко и горко им, ако тази градушка бе продължила само десет минути!
Невъзмутим, Сандокан продължаваше да се цели.
— Огън! — извика той изведнъж и отскочи назад. Наведен, над димящото оръдие, затаил дъх, свил устни и вперил очи напред, сякаш искаше да проследи невидимата траектория на бомбата.
След няколко мига в морето отекна втори гръм. Бомбата избухнала между спиците на барабана на бакборда, изхвърляйки във въздуха с нечувана сила железата и витлата на колелото.