Кралицата на Момпрацем, още по-красива и очарователна, потънала в злато и перли, бе дошла да ги насърчава с приятния, си глас и с усмивките си.
Сандокан беше начело на всички и работеше трескаво: тичаше там, където бе необходима неговата намеса, помагаше на хората си да подредят батареите, къртеше камъни, ръководеше укрепителните работи във всички пунктове с вещата помощ на Яниш, който сякаш бе изгубил обичайното си спокойствие.
Канонерката продължаваше да се върти все край острова, следейки подготвителните работи, и пиратите вече бяха убедени, че чака мощна ескадра, за да бомбардират крепостта на Тигъра.
Към обед в селището пристигнаха много пирати, отплували предната вечер с трите платнохода, и вестите, които донесоха, не бяха обезпокоителни. Една канонерка, май че испанска, се появила сутринта, държейки курс на изток, но по западните брегове не се видял никакъв неприятел.
— Очаквам голяма атака — рече Сандокан на Яниш. — Ще видиш, че англичаните няма да дойдат да ме нападнат сами.
— Смяташ, че са се съюзили с испанците и холандците ли?
— Да, Яниш, и сърцето ми подсказва, че не се лъжа.
— Ще си намерят белята. Нашето гнездо стана непревземаемо.
— Може би, Яниш. Да не се отчайваме! Така или иначе, в случай на разгром, платноходите са готови да излязат в открито море.
И се заловиха пак за работа, докато неколцина пирати обикаляха селата, пръснати из вътрешността на острова, за да събират годните за бой мъже.
Привечер селището бе готово да издържи борбата и наистина представляваше внушителен пояс от укрепления.
Три реда бастиони, разположени в полукръг, едни от други по-яки, закриваха напълно селището. Палисади и широки ровове правеха почти невъзможно щурмуването на тези фортове.
Четиридесет и шест тежкокалибрени оръдия, разположени на главния редут, половин дузина мортири и шестдесет бомбарди защищаваха крепостта, готови да бълват гюллета, гранати и картеч срещу неприятелските кораби.
През нощта Сандокан даде заповед да свалят мачтите и да опразнят платноходите, след което ги спусна на дъното на залива, за да не може неприятелят да ги завземе или разбие, и изпрати множество лодки в открито море да наблюдават движението на канонерката, която обаче не се помръдна.
Призори Сандокан, Мариана и Яниш, които от няколко часа спяха в голямата колиба, изведнъж бяха събудени от силна врява.
— Неприятелят! Неприятелят! — викаха из селището.
И тримата се втурнаха навън и изтичаха на върха на гигантската скала.
Неприятелят беше на шест-седем мили от острова и напредваше бавно в боен ред. Като го видяха, дълбока бръчка проряза челото на Сандокан, а лицето на Яниш помрачня.
— Но това е цяла флота! — възкликна Яниш. — Откъде тези кучета, англичаните, събраха толкова сили?
Наистина настъпващата ескадра се състоеше от три тежкотонажни кръстосвача, плаващи под английски флаг, от две мощно въоръжени холандски корвети, четири испански канонерки и един катер и осем платнохода на султана на Варауни. Общо навярно разполагаха със сто и петдесет или сто и шестдесет оръдия и хиляда и петстотин души.
— Много са, дявол да ги вземе! — рече Яниш. — Но ние сме храбреци и крепостта ни е силна.
— Ще надвиеш ли, Сандокан? — попита Мариана с треперещ глас.
— Надявам се, любов моя — отвърна пиратът. — Моите хора са герои.
— Страхувам се, Сандокан.
— От какво?
— Да не те улучи куршум.
— Моята щастлива звезда, която ме закриля толкова години, няма да ме изостави и днес, когато се боря за теб. Ела, Мариана, защото минутите са ценни.
Слязоха по каменната стълба и отидоха в селището, където пиратите вече бяха заели местата си при оръдията, готови да започнат смело титаничната борба. Бяха дошли и двеста туземци, хора обучени, ако не да издържат напора, поне да стрелят с аркебузи и топове, и бяха застанали на посочените им от пиратските главатари места.
— Добре — рече Яниш. — Събираме се общо триста и петдесет души да посрещнем удара.
Сандокан извика шест души измежду най-смелите и им повери Мариана, да я отведат на сигурно място в горите на острова.
— Върви, моя любима — рече й той, като я притисна до сърцето си. — Ако победя, ти пак ще бъдеш кралица на Момпрацем, но ако съдбата пожелае да загубя, ще напуснем този остров и ще отидем да търсим щастието си в други земи.