— Ах, Сандокан, страх ме е — изхлипа тя.
— Ще се върна при теб, моя любима, не се бой. И в тази битка куршумите ще пощадят Малайския тигър.
Целуна я по челото и изтича към бастионите, викайки гръмогласно:
— Смело, тигри мои, Малайския тигър е с вас! Неприятелят е силен, но нали ние,сме тигрите от страшния Момпрацем!
— Да живее Сандокан! Да живее нашата кралица! — отговориха всички в един глас.
Неприятелската флота бе спряла на шест мили от острова и множество десантни лодки, пълни с офицери, се отделяха от корабите. Несъмнено на флагманския кораб имаше военен съвет.
В десет часа цялата ескадра в боен ред се придвижваше към залива.
— Тигри на Момпрацем! — викна Сандокан, изправен зад едно тежко оръдие на главния редут. — Помнете, че защищавате Перлата на Лабуан и че тия, които идват да ни нападнат, избиха нашите братя по бреговете на Лабуан!
— Отмъщение! Кръв! — изреваха пиратите.
В същия момент откъм канонерката, която от два дни следеше острова, проехтя залп и като по чудо свали пиратското знаме, което се вееше на главния бастион.
Сандокан трепна и на лицето му се изписа силна болка.
— Сърцето ми подсказва, че ти ще победиш, проклети неприятелю! — възкликна той с печален глас.
Флотата напредваше в права редица, в средата на която плаваха кръстосвачите, а във фланговете — платноходите на султана.
Сандокан ги изчака да наближат на хиляда стъпки, вдигна ятагана си и викна:
— Тигри, на оръдията! Не ви задържам вече — очистете моето море от тези сатрапи! Огън!…
При командата на Малайския тигър редутите, бастионите и насипите пламнаха едновременно и мощният им залп отекна чак до Ромадските острови. Сякаш цялото селище бе хвръкнало във въздуха и земята се разтресе чак до морето. Гъсти облаци дим обвиха батареите, нараствайки от новите яростни залпове, и се разпростряха надясно и наляво, където стреляха бомбардите.
Ескадрата, макар и тежко засегната от този внезапен и страшен залп, не закъсня да отговори.
Кръстосвачите, корветите, канонерките и платноходите на свой ред се покриха с дим, обсипвайки укрепленията с гюллета и гранати, докато голям брой опитни стрелци откриха силен пушечен огън срещу артилеристите на Момпрацем.
И от двете страни биеха право в целта, стреляха бързо и точно, решени да се изтребят най-напред отдалеч, а после отблизо.
Макар че флотата имаше далеч по-голям брой огнени гърла и хора и можеше да се движи, за да избягва неприятелския огън, не успяваше да вземе надмощие.
Красива гледка,представляваше това селище, защищавано от шепа смелчаци, което пламтеше от всички страни, отвръщаше на залпа със залп, бълваше потоци гюллета и гранати, и урагани от картеч, като разбиваше бордовете на корабите, късаше въжетата и косеше екипажите. Намираше джепане за всички, тътнеше по-страховито от оръдията на флотата, наказваше нахалниците, дръзнали да наближат на няколкостотин метра непристъпните брегове, обръщаше в бягство най-смелите, които се мъчеха да стоварят войски. На три мили околовръст морето кипеше от неговите залпове.
Сандокан, с пламтящи очи, застанал зад едно тежко оръдие, чието огнено гърло бълваше огромни снаряди, непрекъснато викаше:
— Огън, храбреци мои! Очистете морето, разбийте на пух и прах тези кораби, дошли да грабнат нашата кралица!
И наистина пиратите, запазвайки удивително хладнокръвие сред този непрестанен дъжд от гюллета, който поваляше палисади, пробиваше насипи, рушеше бастиони, смело насочваха своите оръдия, поощрявайки се с адски крясъци.
Един платноход на султана бе подпален и хвърлен във въздуха, докато най-нахално се опитваше да спре в подножието на отвесната скала. Отломките му хвръкнаха чак до предните палисади на селището, а оцелелите от експлозията седем-осем души бяха повалени с картечен откос.
Една испанска канонерка, която се мъчеше да наближи, за да стовари хората си, остана без мачти и заседна пред селището, защото машината й избухна. Не се спаси нито един от хората й. — Елате! — ревеше с цяло гърло Сандокан. — Елате да премерите силите си с момпрацемските тигри, ако смеете! Вие сте пигмеи, а ние гиганти!
Беше ясно, че докато издържаха бастионите и не се свършеше барутът, нито един кораб нямаше да успее да стигне до бреговете на страшния остров.
За нещастие на пиратите към шест часа следобед, когато почти разбитата флота вече се канеше да се оттегли, във водите на острова най-неочаквано пристигна помощ, посрещната с бурно „ура“ от екипажите.
Това бяха два други английски кръстосвача и една голяма холандска корвета, следвани на разстояние от една бригантина, снабдена обаче с множество леки оръдия.