— Благодаря на бога, че се връщаш жив
— Да, жив, но разгромен — отвърна той с печален глас.
— Такава е била волята на съдбата, храбрецо мой.
— Да тръгваме, Мариана, защото неприятелят не е далеч. Хайде, тигри, да не оставяме победителите да ни настигнат, Може би ще трябва да се бием още, и то жестоко.
В далечината се чуваха виковете на победителите и се виждаше ярко сияние, което показваше, че селището е подпалено.
Сандокан помогна на Мариана да се качи на коня, доведен тук от предишния ден, и малкият отряд потегли бързо, за да стигне до западния бряг, преди неприятелят да му е отрязал пътя за отстъпление.
Към единадесет часа през нощта стигнаха до малко селце на брега, където се виждаха трите закотвени платнохода.
— Качвай се бързо! — даде заповед Сандокан. — Всяка минута е ценна!
— Дали ще ни нападнат? — запита Мариана.
— Може би, но моят ятаган ще те закриля и гърдите ми ще ти бъдат щит срещу ударите на онези проклетници, които ме победиха, защото бяха по-многобройни.
Той слезе на пясъчната ивица и огледа морето, станало черно като мастило.
— Не виждам никаква светлина — каза на Мариана. — Може би ще успеем да напуснем моя злощастен остров, без да ни безпокоят — Въздъхна дълбоко и избърса оросеното си с пот чело. Накрая заповяда: — Качвай се!
Пиратите се качиха на корабите със сълзи на очи — тридесет души се настаниха на по-малкия платноход, а останалите се разпределиха между кораба на Сандокан и този, който бе командуван от Яниш и който носеше несметните богатства на главатаря.
В момента когато вдигаха котва, Сандокан с дълбока мъка сложи ръце на гърдите си.
— Приятелю мой — изхлипа Мариана и го прегърна.
— Ах, сърцето ми се къса — възкликна той с болка.
— Сандокан, ти жалиш за своя остров и за някогашната си мощ.
— Вярно е, любов моя.
— Може би някой ден ще си го възвърнеш и пак ще дойдем тук.
— Не, за Малайския тигър всичко е свършено. Пък и чувствувам, че не съм вече предишния човек — Наведе глава и изхлипа сподавено, но в следващия миг се ободри и викна енергично: — В открито море!…
Трите кораба отвързаха въжетата и се отдалечиха от острова, отнасяйки последните останали живи пирати от страшната банда, която цели дванадесет години бе всявала ужас из Малайско море.
Бяха изминали шест мили, когато на борда избухнаха яростни викове. От мрака изведнъж бяха изплували две светли точки, които преследваха флотилията с глухо боботене.
— Кръстосвачи!… — чу се един глас. — Внимавайте, приятели! Сандокан, който до тогава седеше на кърмата и не откъсваше очи от чезнещия в мрака остров, скочи разярен и изрева с нечовешки глас:
— Пак ли неприятел? И в морето ли идвате да ме преследвате, проклетници? — И като стисна момичето до гърдите си, викна на своите хора: — Тигри, Леопардите продължават да ни преследват! Бързо всички на оръжие!
Това беше достатъчно, за да въодушеви пиратите, които горяха от желание да си отмъстят и си въобразяваха, че с една отчаяна битка ще могат да си възвърнат загубения остров. Всички размахаха оръжия, готови да се хвърлят на абордаж при командата на главатарите.
— Мариана — каза Сандокан на девойката, която гледаше ужасена двете светли точки, проблясващи в тъмнината, — прибери се в каютата си, любов моя!
— Велики боже, ние сме загубени! — промълви тя.
— Още не. Тигрите на Момпрацем жадуват за възмездие.
— Но това са може би два мощни кръстосвача, Сандокан.
— И хиляда души да има на тях, пак ще ги нападнем.
— Не се хвърляй в нова битка, мой храбри приятелю! Може би не са ни забелязали още и ще можем да ги заблудим.
— Вярно е, леди Мариана — обади се един от малайските водачи. — Сигурен съм, че търсят нас, но в тази тъмна нощ и както не сме запалили никакъв фенер на борда, едва ли са ни забелязали. Бъди разумен, Малайски тигре! Ако можем да избегнем нова битка, само ще спечелим.
— Така да бъде — отвърна Сандокан, след като поразмисли малко. — За момента ще обуздая гнева, който кипи в гърдите ми, и ще се помъча да избегна техния абордаж, но тежко им, ако тръгнат да ме преследват в новия ни курс!… Решен съм на всичко, дори да ги нападна!
— Да не жертвуваме напразно последните тигри на Момпрацем — рече малайският водач. — Да бъдем разумни засега!
Тъмнината улесняваше оттеглянето. Под командата на Сандокан платноходът зави на борд и се насочи към южните брегове на острова, където имаше достатъчно дълбок залив, за да приюти малката флотилия. Другите два кораба побързаха да направят същата маневра, досещайки се какъв е планът на Малайския тигър.