От североизток духаше свеж попътен вятър, така че платноходите можеха да стигнат в залива преди изгрев слънце.
— И кръстосвачите ли смениха курса си? — запита Мариана, загледана тревожно в морето.
— Не мога още да разбера — отговори Сандокан, който се бе качил на кърмовия парапет, за да наблюдава по-добре двете светли точки.
— Струва ми се, че още се движат в открито море, нали?
— Лъжеш се, Мариана — отвърна след няколко мига пиратът. — И двете светлини направиха завой.
— И се движат към нас?
— Така ми изглежда.
— Ще успеем ли да избягаме от тях? — запита девойката изплашена.
— Как да се боря с техните машини? Вятърът е още слаб, за да придаде скорост на нашите кораби. Но кой знае, утрото наближава, а при изгрев слънце по тия места вятърът винаги се засилва.
— Сандокан, имам лоши предчувствия!
— Не се бой, мое момиче. Тигрите на Момпрацем са готови да умрат за теб.
— Зная, Сандокан, но аз се страхувам за тебе.
— За мен! — възкликна гордо пиратът. — Не се плаша от тези два Леопарда, които ни търсят, за да се бият с нас. Тигъра претърпя поражение, но още не е укротен!
— На нашите кораби няма никаква светлина и ако в тъмнината някой куршум…
— Братко! — обади се един глас откъм втория платноход и прекъсна думите й.
— Какво има, Яниш? — запита Сандокан, познал гласа на португалеца.
— Параходите като че ли се готвят да ни пресекат пътя. Светлините бяха червени, а сега станаха зелени, което показва, че са сменили курса си.
— Значи англичаните са усетили нашето присъствие.
— Точно от това се страхувам, Сандокан.
— Какво ме съветваш да направя?
— Да излезем смело в открито море и да се опитаме да минем между неприятелите. Гледай, отдалечават се един от друг, за да ни препречат пътя от две страни.
Португалецът не беше се излъгал. Двата неприятелски кораба, които от известно време като че ли правеха някаква загадъчна маневра, изведнъж се бяха отдалечили един от друг. Докато единият се насочи към северните брегове на Момпрацем, другият се движеше бързо към южните. Вече нямаше съмнение, че искаха да застанат между платноходите и брега, за да им попречат да търсят убежище в някой залив или извивка, да ги принудят да излязат в открито море и там да ги нападнат.
Като отгатна намеренията им, Сандокан изрева гневно:
— Аха! Искате да започнем бой! Добре, ще се бием!
— Не сега, братко — извика Яниш, който се бе качил на носа на своя кораб. — Да излезем в открито море и да се помъчим да минем между тях.
— Ще ни настигнат, Яниш. Вятърът е още слаб.
— Да опитаме, Сандокан. Хайде, вие на шкотовете и да завием на запад! Артилеристите по места!
Миг след това трите платнохода промениха курса си, отправяйки се смело на запад.
Сякаш забелязали тази решителна маневра, двата парахода също бяха сменили посоката и се движеха в открито море. Сигурно искаха да заградят платноходите, преди да могат да се насочат към някой друг остров.
Сандокан и Яниш обаче сметнаха, че ония случайно се движат в същата посока, и не промениха курса си, напротив, наредиха на екипажите да освободят по няколко рифа, за да увеличат скоростта. Трите платнохода продължиха напред, опитвайки се да се изскубнат от двата военни кораба, които се стремяха да се сближат.
Пиратите не откъсваха очи от светлините и се мъчеха да отгатнат противниковата маневра. Но бяха готови при командата на главатарите да стрелят с оръдията и пушките. Бяха отишли вече доста навътре в морето, когато забелязаха, че светлините отново завиват на борд. В следващия миг Яниш извика:
— Хей, не виждате ли, че ни преследват?
— Ах, негодници! — изрева Сандокан. — И в морето ли идвате да ме нападате? Имаме гранати и куршуми за всички!
— Загубени сме вече, нали, Сандокан? — изхлипа Мариана и се притисна в него.
— Още не, мое момиче. Прибери се в каютата си, бързо! След малко тук ще завалят куршуми.
— Искам да остана до теб, храбрецо мой. Ако те убият, и аз ще загина.
— Не, Мариана. Като те гледам до мен, ще треперя за живота ти и няма да имам смелост. Трябва да бъда свободен, за да се почувствувам отново Малайския тигър
— Почакай поне докато наближат. Може би още не са ни видели.
— С пълна пара идват към нас. Различавам ги вече.
— Мощни кораби ли са?
— Корвета и канонерка.
— Няма да можеш да ги победиш.
— Ние всички сме храбреци и ще се хвърлим срещу по-големия. Хайде, прибирай се в каютата!
— Страх ме е, Сандокан! — пак изхлипа девойката.
— Не се бой, тигрите на Момпрацем ще се бият до последна капка кръв.