Лейтенантът не отговори, но мълчанието му означаваше потвърждение.
— Така ми било писано — каза след няколко секунди Сандокан. — Моите победи трябваше да ми донесат позорна смърт. Къде ме водите?
— В Лабуан.
— За да ме обесите, нали?
И този път лейтенантът замълча.
— Можете да ми го кажете откровено — рече Сандокан. — Малайския тигър никога не е треперил пред смъртта.
— Знам това. Вие сте я предизвиквали в стотици абордажи и на всички е известно, че сте най-смелият човек в Борнео.
— Тогава ми кажете всичко.
— Така е, ще бъдете обесен.
— Бих предпочел войнишка смърт.
— Разстрел, нали?
— Да — отговори Сандокан.
— А пък аз бих ви пощадил живота и бих ви дал чин в Индийската армия — каза лейтенантът. — Смели и безстрашни хора като вас днес са рядкост.
— Благодаря ви за доброто намерение, но то няма да ме спаси от смъртта.
— За съжаление,. Тигре. Какво искате? Моите съотечественици, макар и да се възхищават от изключителната ви смелост, непрекъснато се страхуват от вас и дори да ви видят далеч оттук, пак няма да бъдат спокойни.
— И все пак, лейтенант, когато ме нападнахте, аз вече се прощавах с пиратския си живот и с Момпрацем. Исках да се махна далеч от тези морета, не от страх от вашите съотечественици, защото, ако бях поискал, можех да събера на моя остров хиляди пирати и да въоръжа стотици прао, а само защото, победен от любовта на Мариана, след толкова години кървави борби исках да водя вече спокоен живот с нея. Съдбата не пожела да осъществя тази моя мечта. Така да бъде, убийте ме, ще посрещна смъртта, без да трепна.
— Какво означава това, нима не обичате вече леди Гайлонк?
— Дали я обичам? — възкликна Сандокан сърцераздирателно. — Не можете да си представите каква силна любов изпитвам към това момиче! Ако ми кажете да избирам между нея и Момпрацем, бих избрал нея. Ако ми дадете свобода при условие да не я виждам повече, бих ви отказал. Какво искате повече? Вижте! Аз съм без оръжие, почти сам и все пак, ако имах и най-малка надежда, че ще спася Мариана, бих направил какво ли не, бих разпрал бордовете на този параход, за да ви пратя на дъното!
— Ние сме по-многобройни, отколкото смятате — каза лейтенантът с недоверчива усмивка. — Знаем колко струвате и на какво сте способен и взехме предохранителни мерки, за да ви обезвредим. Не опитвайте нищо — всичко ще бъде безполезно. Един куршум може да убие и най-смелия човек на света.
— Предпочитам го пред смъртта, която ме очаква в Лабуан — отговори Сандокан с дълбоко отчаяние.
— Вярвам ви, Малайски тигре.
— Но ние още не сме стигнали в Лабуан и преди това може да се случи нещо.
— Какво искате да кажете? — попита лейтенантът, като го погледна разтревожен. — Да не мислите да се самоубиете?
— Вас какво ви интересува? Дали ще умра по един или по друг начин, резултатът ще бъде все същият.
— Не бих ви попречил — рече лейтенантът. — Трябва да призная, че много ще съжалявам, ако ви видя обесен.
Сандокан замълча, гледайки изпитателно лейтенанта, сякаш се съмняваше в истинността на думите му, после запита:
— Няма ли да се противопоставите, ако посегна на живота си?
— Не — отговори лейтенантът. — На храбрец като вас не бих отказал подобна услуга.
— Тогава смятайте ме за мъртъв.
— Аз обаче не ви предлагам средство, с което да сложите край на живота си.
— Имам необходимото.
— Някаква отрова?
— Мълниеносна. Но преди да отида на оня свят, искам да ви помоля за нещо.
— На човек пред прага на смъртта не се отказва нищо.
— Искам да видя за последен път Мариана. Лейтенантът онемя.
— Много ви моля — настоя Сандокан.
— Получих заповед да ви държа разделени, в случай че имам щастието да ви заловя. Освен това смятам, че би било по-добре за вас и за леди Мариана да не се виждате. Защо трябва да я разплаквате?
— Проявявате изтънчена жестокост. Не мислех, че един смел моряк може да стане мъчител. Лейтенантът пребледня.
— Кълна ви се, че получих заповед. Жалко, че не ми вярвате.
— Простете — каза Сандокан.
— Не ви се сърдя и за да ви покажа, че не мога да мразя храбрец като вас, обещавам да ви доведа тук леди Гайлонк. Но ще й причините голяма мъка.
— Няма да й кажа нито дума за самоубийството.
— Тогава какво искате да й кажете?
— Оставих скрити на едно място несметни богатства и никой не знае къде са.
— Искате да и ги подарите?
— Да, нека разполага с тях както намери за добре. Лейтенант, кога ще мога да я видя
— Преди да се свечери.
— Благодаря ви, господине.
— Обещайте ми да не й говорите за вашето самоубийство.