— Запомних всичко, Сандокан. Но къде ще отидеш после?
— Сигурен съм, че Яниш ни следва и той ще ни прибере. После ще събера оръжие и пирати и ще дойда да те освободя, дори ако трябва да подложа на огън и сеч цял Лабуан… Ах, проклет да бъде деня, в който приех името Малайски тигър и станах отмъстител и пират!… И ето го страшният главатар на тигрите, окован във вериги, разделен от любимата жена, воден към бесилото!
— Сандокан, не говори така!…
— Да, имаш право мое момиче… Остани да те погледам за последен път — каза той, като видя, че лейтенантът стана и се приближи към тях. Повдигна русата главица на Мариана и я целуна по лицето като обезумял. — Ах, колкото те обичам, скъпа Мариана, а трябва да се разделим! — възкликна със задавен от ридание глас и изтри една сълза от бузата си. — Тръгвай, Мариана, тръгвай, защото, ако останеш още малко, ще се разплача като дете!
— Сандокан! Сандокан!
Пиратът закри лицето си с ръце и се отдръпна.
— Ах, Сандокан! — изхлипа Мариана и се устреми към него, но силите й я напуснаха и се свлече отмаляла.
— Тръгвайте! — извика Малайския тигър и оброни глава. Когато отново вдигна очи, люкът беше вече затворен.
— Всичко е свършено! — въздъхна печално. — Не ми остава друго, освен да заспя, за да се събудя по-късно сред вълните на Малайско море. Но дали някога ще видя щастлива тази, която обичам?
Отпусна се безсилен в подножието на стълбата и остана така в безмълвно отчаяние почти цял час.
— Кураж, капитане, да не се отчайваме още — обади се по едно време Джоко и го изтръгна от това вцепенение.
Сандокан се сепна и скочи енергично:
— Да бягаме!
— Само това чакам.
Тигъра извади кутийката и взе две хапчета, като подаде едното на даяка.
— Трябва да го глътнеш, когато ти дам знак.
— Готов съм.
Сандокан извади часовника си и го погледна:
— Сега е седем без две минути. След шест часа ще се събудим в свободно море — Затвори очи и глътна хапчето, докато и Джоко направи същото.
Скоро двамата бяха обзети от силни спазми и рухнаха на пода, надавайки страшни викове. На палубата всички чуха тези викове, отекващи сред боботенето на машината и шума на вълните, надигнати от мощните витла. Чу ги и Мариана, която вече ги очакваше с тревога.
Лейтенантът веднага се спусна в трюма, следван от няколко офицери и бордовия лекар. В подножието на стълбата се спъна в два трупа.
— Това, от кое го се страхувах, е станало вече, и двамата са мъртви — каза той.
Бордовият лекар ги прегледа, но бе безсилен да направи друго освен да констатира смъртта на двамата пленника. Докато моряците вдигаха труповете, лейтенантът се върна на палубата и се приближи към Мариана, която се бе облегнала на парапета на бакборда и се стараеше да прикрие мъката си.
— Миледи, с Тигъра и другаря му се е случило нещастие — заяви лейтенантът.
— Разбирам… мъртви са, нали!
— Вярно е, миледи.
— Господине — рече тя с пресеклив, но решителен глас, — като живи принадлежаха на вас, но като мъртви принадлежат на мен.
— Давам ви свобода да правите с тях каквото искате. Мога само да ви дам един съвет…
— Какъв?
— Накарайте да ги хвърлят в морето, преди да сме стигнали в Лабуан. Чичо ви може да окачи на бесилото Сандокан дори мъртъв.
— Приемам съвета ви, нека донесат двата трупа на кърмата и ме оставете сама с тях.
Лейтенантът се поклони и даде необходимите разпореждания, за да се изпълни волята на младата леди.
Малко след това пиратите бяха поставени върху две дъски и донесени на кърмата, за да бъдат хвърлени в морето.
Мариана коленичи до главата на вцепенения Сандокан и мълчаливо загледа това лице, сковано от действието на наркотика, но все още запазило мъжествената си гордост.
Изчака докато падне мрак, за да не я види никой, извади от пазвата си две ками и ги скри под дрехите на пиратите.
— Да можете поне да се браните, храбреци мои — промълви тя с дълбоко вълнение
После седна при краката им и с безкрайно търпение започна да брои по часовника часовете, минутите и секундите. Точно в един без две минути стана и решително отиде до парапета на бакборда, откачи два спасителни пояса, без да я види никой, и ги хвърли в морето.
Когато отиде при коменданта, който я чакаше на бака, каза отривисто:
— Господине, да се изпълни последното желание на Малайския тигър!
По негова заповед четирима моряци отидоха до кърмата и вдигнаха дъските с труповете до ръба на борда.