Тя се поспря за миг, преди да влезе в градината, където в сянката на дърветата се различаваше човешка фигура.
— Ето го — прошепна тя. — Да не говорим повече за него. Но порадвайте се още малко на творението му, на вкуса, с който е подбирал цветовете, на усета му на архитект. Когато дойдохме тук, ми каза: „Иска ми се хиляда години само да чертая и да правя проекти.“ В това е истинското му призвание и щеше да бъде жалко, ако не намереше поле за изява. Адолф винаги е бил творец.
В градината хер Вали още не ги бе забелязал, тъй като вниманието му бе изцяло погълнато от малка драма на природата и тя, изглежда, силно го бе обезпокоила. Едно птиченце бе паднало от гнездото си и пърхаше по земята, а майката, някаква разновидност на гугутка, разтревожена прелиташе край него. Блонди, видяло всичко това, летеше към жертвата си.
— Блонди! — викна хер Вали и вдигна ръка.
Кучето се бе устремило така, че не можа отведнъж да спре.
— Блонди, легни!
Сега вече животното прилегна в краката му. А хер Вали се наведе, взе птиченцето и с безкрайна предпазливост го постави в шапката си. Мартин, който от вълнение се бе заковал на място, го наблюдаваше мълчаливо и не можеше да овладее разтуптяното си сърце. И все пак първите му впечатления бяха по-скоро странни. Изненада се, че косите на хер Вали не бяха опадали, докато той самият бе напълно плешив. Установи също, че бившият му господар си е пуснал брада, дълга и гъста, която прикриваше полегатата брадичка и му придаваше съвършено друг израз, тъй като бе заличила прословутите мустачки, чиято тънка и сурова линия той напразно се опитваше да открие. И хер Вали имаше изправена стойка и изглеждаше, също като фрау Ева, много по-млад и безкрайно по-жизнен от онази човешка дрипа, която бе излязла преди двадесет години от бункера.
Очите му, тогава изпълнени с отчаяние, сега, вперени с тревога в птичето, преливаха от необикновена нежност. Той сякаш бе потънал в някакъв свой свят, откъдето го изтръгна Педро, влязъл по странична алея в градината. Лицето му светна в радостна усмивка:
— А, ти вече се върна!
Прегърна го, но веднага му заговори за случилата се неприятност.
— Погледни, Педро. Какво да правим? То няма да живее в клетка, а ако го оставим тук, зверовете ще го изядат през нощта.
— Дайте го на мен, татко. Знам къде е гнездото. Ще го кача там.
Момъкът взе шапката и се покатери по едно гигантско дърво, чиито клони се разпростираха едва ли не над цялата цветна градина. Той бързо се изгуби сред листака, а хер Вали се обърна и зърна новодошлите.
— Мартин!
Гостенинът пак се поспря, този път на няколко крачки от него, разтърсен от познатия глас и от онова присъщо само нему изражение, което не бе забелязал в първите минути. С неочаквано изплувал в съзнанието му рефлекс той тракна с токове и вдигна машинално ръка на височината на рамото:
— Майн фюр…
Домакинът го прекъсна с усмивка:
— Тук аз съм хер Вали и ние сме двама стари приятели, които с радост се срещат след толкова години.
И разтвори ръце за прегръдка. Пред непринудеността и простотата на такова посрещане Мартин почувствува, че очите му се наливат със сълзи.
— Не сте се променили, фюр… хер Вали — промълви той, — изглеждате по-млад от всякога.
— Не се оплаквам — отвърна с известна нотка на гордост старецът. — На 76 години съм и доста мъже на моята възраст са много по-похабени от мен… Макар че напоследък имам тревоги със здравето си — добави той и по лицето му премина сянка.
Ева направи красноречиво движение, за да покаже, че не е съгласна. Хер Вали не възрази и положи нежно ръка върху рамото й. С другата прихвана през врата Педро, който току-що бе слязъл от дървото, и гордо представи двамата на госта си.
— Ето, вече познавате цялото ми семейство. С него живях в спокойствие и мир, като в същински рай. Винаги ще го повтарям: на теб, Ева, и на теб, Педро, дължа двадесет години истинско щастие; без някога нещо да го помрачи, Мартин.
На следващата сутрин, когато гостенинът слезе от стаята си, хер Вали вече закусваше.
— Ева ще отсъствува през целия ден. Заедно с Педро отидоха в града и ще се върнат късно вечерта, ако не и през нощта. Така че имаме време да си побъбрим спокойно.
Предната вечер Мартин се бе оттеглил рано, тъй като бе уморен от пътуването. Прекара само няколко часа с хер Вали в семейна обстановка, която Блонди развеселяваше със своите лудории. Не споменаха нито дума за миналото. Накратко си разказаха най-важните моменти от живота си на новия континент.
— Имам да споделя с вас важни неща — продължи хер Вали. — Мисля за тях още от първите пристъпи на болестта.