Лицето му бе порозовяло от удоволствие, докато разказваше за постиженията си. Той пак се обърна към гостенина си и като му намигна, закачливо подхвърли: — Довечера ще опитате и от винцето ми, Мартин. Лекарят ми е препоръчал да внимавам, но все пак ще изпием една бутилка във ваша чест.
Седнали един до друг на верандата, с изглед към планината, сега двамата мъже мълчаха. Мартин следеше с крайчеца на окото хер Вали — той сякаш бе потънал в съзерцание на смрачаващото се небе, по което припламваха първите звезди. Бяха вечеряли рано и Мартин бе слушал разсеяно сътрапезника си, който неуморно ораторствуваше по най-банални теми, хвалеше безспир добрата организация на имението си и млъкваше само докато отпиваше от чашата с прословутото му вино. Накрая с тайнствен вид бе измъкнал отнякъде прашна бутилка и тържествено бе заявил:
— Домашно приготвена ракия. Аз няма да пийна, трябва да се пазя, но вие ще я оцените.
А пред себе си бе поставил кутия с тютюн и с видимо удоволствие бе започнал методично да тъпче изящна лула с дълга дръжка. Тогава най-после мълчанието се бе настанило между тях. Мартин премисляше цялата поредица от изненади, които, малко по малко, през изминалия ден бяха разкрили пред него новата и учудваща самоличност на хер Вали. Беше като зашеметен. Блажено отпуснат в креслото, подръпвайки от време на време от лулата, старецът с невинните очи сякаш го хипнотизираше. И това изведнъж му се стори неестествено, нелепо и непоносимо. Прекара ръка по челото си, размърда се нетърпеливо на мястото си и не можа да се сдържи. Въпреки обещанието, което бе дал пред Ева, най-неочаквано попита:
— Mem Fuhrer, никога ли не се връщате към миналото?
Изрече го тихо, ала гласът му странно отекна във вечерното смълчаване на планината, едва нарушавано от жуженето на насекомите. Хер Вали неуловимо се напрегна. Стисна устни, после вътрешно се отпусна и спокойно отговори:
— Очаквах въпроса ви, Мартин. Ето отговора: през тези двадесет години почти никога не съм мислил за миналото; смятах го за мъртво. Но отскоро ме нападнаха спомените.
Замълча, свъсил вежди, сякаш подлагаше на най-строг съд съвестта си, и сподавено продължи:
— Нежелани, отвратителни спомени… Една натрапчива мисъл, която отнема спокойствието, толкова нужно сега на тялото ми, която прогонва съня… дълбока вътрешна тревога, трудно ми е да я определя. И всичко това поражда странно чувство, което не съм изпитвал досега: искам да умра в мир със себе си.
Мартин вече се проклинаше, че бе повел разговора в такава насока. Старецът бе прекалено склонен да разбужда призраци. Неговите думи сякаш ги бяха отприщили в неудържима вихрушка около тях и усещането беше толкова смущаващо, че Мартин с нищо не възрази на намека му за възможната близка кончина.
— Да умра в мир със себе си — повтори хер Вали с отчаяно самопрезрение. И додаде с още по-тих шепот, като че говореше на себе си: — Шест милиона евреи. Евреите, това е.
Погледна замислено гостенина си и продължи:
— Да, да умра в мир със себе си, такова е моето огромно желание, последното. А може би, без сам да знам, винаги съм го изпитвал. Този неясен, подсъзнателен стремеж, който някога ме подтикна да отхвърля смъртта. Защото не беше от страх, вие го знаете.
— Разбирам — отвърна глухо Мартин.
— Само че сега установявам колко трудно за изпълнение е това желание; поне що се отнася до мен. Душевното спокойствие, което смятах, че съм постигнал, ми изневерява всеки път, щом дъхът ми пресекне. И неволно се връщам към миналото.
— Да, разбирам ви — пак рече Мартин.
— А лек има — просветна хер Вали. — И от мен зависи да го използувам. За да намеря отново покой, достатъчно е малко усилие на волята. Падрето ми каза това и знам, има право.
— Падрето ли?
— Един свещеник, на когото съм доверил някои от страховете си… Не, не съм открил истинската си самоличност, но му разказах достатъчно, за да разбере терзанията ми. Знае, че съм бил важна личност в Третия райх… О, не съм се изповядвал, не мислете, че съм станал вярващ. Но почувствувах, че имам нужда не от църковна прошка, а от своеобразно човешко оневиняване, и той ме разбра, свободомислещ човек е. От мен очаква едно малко усилие на волята. А аз имам ли воля?