— Не е ли това страната на Аслан? — попита Тириан.
— Не прилича на страната на Аслан, която се намира на върха на онази планина, отвъд Източния край на света — отговори Джил. — Аз съм ходила там.
— Ако питате мен — намеси се Едмънд, — много прилича на нарнийския свят. Погледнете тези планини пред нас и високите ледникови върхове зад тях. Без съмнение доста приличат на планините, които се виждаха от Нарния, онези на запад, отвъд водопада.
— Да, наистина — съгласи се Питър. — Само че тези са по-големи.
— Не мисля, че точно те приличат кой знае колко на нещо нарнийско — рече Луси. — Но погледнете нататък — тя посочи на юг, вляво от тях; всички спряха и се обърнаха. — Тези хълмове, обрасли с дървета — продължи Луси, — и онези синкавите зад тях не приличат ли на южната граница на Нарния?
— Да приличат ли?! — възкликна Едмънд след миг мълчание. — Ами че те са съвсем същите. Вижте, ето го раздвоения връх Пайър, ето го и прохода към Арченланд и всичко останало!
— И въпреки всичко сякаш не са същите — каза Луси. — Различни са. По-цветни и изглеждат по-далечни, отколкото си ги спомням, и са по… по… не знам…
— По-истински — промълви Лорд Дигъри.
Изведнъж орелът Остроглед разпери криле и се издигна на десетина-дванадесет метра във въздуха, описа широк кръг и пак кацна на земята.
— Крале и Кралици — извика той, — всички сме били слепи. Едва сега започваме да осъзнаваме къде се намираме. От въздуха видях всичко — Етинсмур, Бобров бент, Голямата река и Каир Паравел, който блести на брега на Източното море. Нарния не е мъртва. Това е Нарния!
— Но как така? — зачуди се Питър. — Аслан бе казал на нас, по-възрастните, че никога не ще се завърнем в Нарния, а ето ни пак тук.
— Да — рече Юстас. — Нали видяхме как цялата страна бе разрушена и слънцето угасна.
— А и всичко е така различно — допълни Луси.
— Орелът е прав — обади се Лорд Дигъри. — Чуй, Питър. Когато Аслан е казал, че никога не ще се върнеш в Нарния, той е имал предвид онази Нарния, за която ти си мислел. Но това не е била истинската Нарния, защото е имала начало и край. Тя е просто сянка или имитация на истинската Нарния, която винаги е съществувала и ще съществува. Точно както нашият собствен свят, Англия и всичко останало са просто сянка или имитация на нещо в истинския свят на Аслан. Няма защо да скърбиш за Нарния, Луси. Всичко значимо от старата Нарния, всичките мили същества бяха привлечени в истинската Нарния през вратата. И разбира се, че ще е различна, както се различават истинското нещо от сянката си и реалните усещания от сънищата.
Гласът му разтърси всичко като тръба, докато произнасяше тези думи, но той после добави под носа си:
— Всичко това го е казал Платон, всичко го има у Платон! Боже, на какво ли ги учат в тези училища!
По-възрастните се засмяха. Това звучеше съвсем като думите, които все повтаряше много отдавна в онзи друг свят, където брадата му бе сива, а не златна. Той знаеше защо се смеят и се присъедини към тях. Но съвсем скоро всички пак станаха сериозни, тъй като, както знаете, съществуват особен вид щастие и почуда, които те карат да бъдеш сериозен. Прекалено са ценни, за да бъдат пропилявани в шеги.
Да се обясни по какво този облян в слънце свят се различаваше от старата Нарния е не по-лесно, отколкото да се опише вкусът на плодовете тук. Може би ще получите някаква представа, ако си въобразите следното. Вероятно сте били в стая, чийто прозорец е гледал към прекрасен морски залив или към зелена долина, виеща се сред планините. А на стената срещу прозореца може би е имало огледало. И като обърнете гръб на прозореца, внезапно зървате отново този залив или долина в огледалото. И морето или долината, които виждате в огледалото, са в известен смисъл съвсем като истинските, но и някак различни — по-дълбоки, по-вълшебни, като земи от приказка. Такава приказка, която никога не сте чували, но много ви се иска да знаете. Разликата между старата и новата Нарния бе подобна. Новата беше една по-дълбока страна, в нея всяко камъче, цвете и стръкче трева изглеждаха, сякаш имаха по-голямо значение. Не мога да го опиша по-добре, но ако някога попаднете там, ще разберете какво искам да кажа.
Еднорогът бе този, който обобщи чувствата на всички. Тропна с дясното си предно копито по земята и изцвили, а после извика:
— Най-сетне съм си у дома! Това е моята истинска родина! Мястото ми е тук. Това е земята, която цял живот съм търсил, макар че досега не го осъзнавах. Причината, поради която обичахме старата Нарния, е, че тя понякога мъничко напомняше на тази страна. Иии-хии-хии! Хайде, елате по-навътре, елате по-надалече!