Започнаха поздрави, целувки, ръкостискания и припомняне на стари шеги (не можете да си представите колко добре звучи някоя стара шега, когато я събудите след петстотин-шестстотин годишна почивка). Цялата компания се движеше към средата на градината, където фениксът бе кацнал на едно дърво и ги гледаше.
В основата на това дърво имаше два трона и в тях седяха толкова величествени и красиви Крал и Кралица, че всички им се поклониха. И с право се поклониха, тъй като това бяха Крал Франк и Кралица Хелън, родоначалници на древните кралски родове на Нарния и Арченланд. Тириан се почувства така, както вие бихте се почувствали, ако се изправите пред Адам и Ева в цялото им великолепие.
Около половин час по-късно или може да е било половин век по-късно, защото времето в тази страна не бе като времето тук, Луси седеше със своя най-стар нарнийски приятел — фавъна Тумнус. Двамата гледаха от оградата на градината към разпрострялата се долу Нарния. Но отгоре се виждаше, че хълмът е далеч по-висок, отколкото изглеждаше преди; склонът с блесналите скали се спускаше километри надолу и дърветата в този по-долен свят изглеждаха не по-големи от зелени зрънца сол. След малко Луси се обърна с гръб към стената и се загледа в градината.
— Разбирам — рече тя замислено. — Сега разбирам. Тази градина е като обора. Много по-голяма е отвътре, отколкото отвън.
— Естествено, дъще Евина — отвърна фавънът. — Колкото по-навътре и по-нататък навлизаш, толкова по-голямо става всичко. Вътрешността е по-голяма от външните очертания.
Луси се загледа съсредоточено в градината и видя, че тя не е просто градина, а е цял един свят — свят със собствени реки, гори, море и планини. Но те не бяха непознати, тя ги бе виждала вече.
— Разбирам — промълви тя. — Това пак е Нарния, по-истинска и по-красива от Нарния долу, точно както тази долу бе по-истинска и по-красива от онази отвъд вратата на обора! Разбирам… свят в свят, Нарния в Нарния.
— Да — съгласи се господин Тумнус, — като лук, само че като влизаш все по-навътре и по-навътре, а всеки кръг е по-голям от предходния.
Луси се огледа наоколо и скоро откри, че с нея се бе случило нещо ново и прекрасно. Към каквото и да погледнеше, колкото и далеч да беше, щом се взреше внимателно в него, то ставаше съвсем тясно и се приближаваше, сякаш го гледаше през телескоп. Виждаше цялата Южна пустиня и отвъд нея великолепния град Ташбаан; на изток виждаше Каир Паравел край брега на морето и дори прозореца на стаята, която едно време бе нейна. Далеч навътре в морето откриваше островите, още и още острови до Края на света, а отвъд края се издигаше огромната планина, която наричаха Страната на Аслан. Но чак сега Луси установи, че тази планина бе част от великолепната планинска верига, която опасваше целия свят. Тя сякаш се приближи съвсем до нея. После погледна наляво и видя нещо, което бе взела за ярко оцветен облак, разделен от хълма, на който стоеше, от пропаст. Но като се вгледа по-внимателно, видя, че това въобще не е облак, а истинска земя. И когато съсредоточи погледа си върху едно определено място там, внезапно извика:
— Питър! Едмънд! Елате да видите! Елате бързо.
И те дойдоха и се взряха. Очите им бяха станали като нейните.
— Я гледай ти! — възкликна Питър. — Та това е Англия. А ето я и самата къща — стария дом на професор Кърк, откъдето започнаха всичките ни приключения!
— Мислех, че тази къща отдавна е съборена — каза Едмънд.
— Така беше — съгласи се фавънът. — Но вие сега гледате към Англия в Англия, към истинската Англия, така, както това тук е истинската Нарния. И в тази вътрешна Англия нищо ценно и хубаво не е унищожено.
Внезапно те погледнаха към друго място и Питър, Едмънд и Луси ахнаха от удивление. Започнаха да викат и махат, защото бяха зърнали собствените си майка и татко, които им махаха от другата страна на огромната дълбока долина. Беше все едно да видиш как ти махат от палубата на голям кораб, а ти си на кея и чакаш пристигането му.
— Как можем да отидем при тях? — попита Луси.
— Лесна работа — отвърна й господин Тумнус. — Тази страна и онази страна (всичките те са Истинските страни) представляват скали, издадени навън от големите планини на Аслан. Трябва само да тръгнем към самата планина, по-навътре и по-навътре, докато двете страни се съединят. Но чуйте! Това е тръбата на Крал Франк. Трябва да се качим.