Метал и магия… — като момче Хал Мейн бе възпитаван да благоговее към Енциклопедията, откакто се помнеше. За момента това благоговение подсилваше защитната стена у него. Тя го защитаваше от онова, което иначе можеше да си спомни от предишните няколко часа. Сега той си припомни, че Енциклопедията е замислена от един земен жител — Марк Торе. Само че нито Марк Торе, нито дори Земята биха успели да я изградят сами. За да бъде завършена, са били нужни сто и тридесет години и цялото огромно богатство, което двата богати Екзотични свята — Мара и Култис — можели да отделят за построяването й. Първата част от конструкцията била сглобена на Земята — в Екзотичния анклав край Сейнт Луис в Северна Америка. Сто и две години по-късно полузавършената конструкция била издигната на първоначалната си орбита само на двеста и петдесет километра над Земята. Дванадесет години по-късно били приключени и последните работи по нея и тя била издигната тук, на окончателната си орбита.
Теорията на Марк Торе постулирала една тъмна област, която винаги е съществувала в човешкото съзнание за самия човек, област, където самосъзнанието му отказваше да действа — така както никой оптически механизъм не би могъл да действа в сляпата зона, където се намира той самият. В тази област, твърдяла теорията на Торе, човечеството най-накрая ще открие нещо, което у хората от Отцепените култури на новите светове е изгубено. И веднъж намерено, то ще се окаже ключът към последното и най-велико израстване на човешката раса.
В тази теория, както и в самата Енциклопедията имаше някаква широта на мечтата и целта, която винаги бе отеквала мощно в Хал. Същият отклик го докосна и сега, когато совалката стигна мястото, където се събираха ъглите на четири от огромните, нематериални силови панели, и диафрагмата, където техните полета се срещаха се разшири, за да разкрие едно отверстие в зоната за кацане, което ги очакваше.
Совалката се понесе натам наглед много бавно и се намести в дока, който я очакваше. Внезапно ги обгърна взрив от светлина. Отверстието, което изглеждаше тъй малко, докато приближаваха, се оказа камера с такъв диаметър, че совалката се губеше в нея. Вътре бе пълно с работници, хора и машини.
Хал се изправи на крака и се присъедини към тълпата от пътници, които вървяха към изхода на космическия кораб. Пристъпи през отвора върху една наклонена рампа сред рева и звънтенето на тежките машини, които се движеха около машината по металния под и по стените. Метал и магия… той се спусна по наклона на рампата и мина през един леко замъглен кръг, който бе вход към вътрешните части на Енциклопедията. Щом пристъпи през кръга, целият шум зад него престана като отрязан с нож. Установи, че един движещ се под го носи напред по коридор със стени, облени в мека светлина, с приглушено съскане, което му се видя добре дошло след току-що напуснатата шумотевица и което като че смекчаваше дори тихите разговори между неговите спътници.
Редицата се забави, спря, придвижи се напред две крачки, спря отново, тръгна и отново спря. Пасажерите пред него показваха своите разрешителни пред един стенен екран, откъдето ги гледаше теснолик и чернокос млад мъж.
— Чудесно. Благодаря ви. — Младият мъж кимна на пътника пред Хал и той тръгна напред.
Щом Хал пристъпи наравно с екрана, мъжът излезе от обхвата на камерата и на освободеното място под облак от светлоруса коса се появи енергично женско лице, достатъчно младо, за да бъде по-скоро на момиче, отколкото на жена. Под блестящата златиста коса имаше засмяна откровена физиономия и кафяви очи с плаващи в ирисите им зелени точици.
— Така… — Щом Хал вдигна документите си пред екрана, тя ги погледна, а след това се взря в него. — Вие сте Хал Мейн? Чудесно.
На Хал му се стори, че очите й се взряха в неговите с особено дружелюбие и успокоението от това, че я бе видял така, за секунда опасно отслаби стената, която скриваше някои неща назад в ума му. После той тръгна напред.
Коридорът продължаваше. Сега хората пред него се движеха по-бързо в редица по един. Напред един глас им говореше отнейде.
— … Ако обичате, моля, спрете на мястото, където коридорът се разширява и се ослушайте. Кажете ни, ако чуете нещо. Това е Точката на прехода в центъра на Индекс-залата. Сега се намирате точно в центъра на комуникационната система на Енциклопедията. Не очакваме да чуете нещо, но ако някой от вас чуе, трябва да се обадите…