— На теб това ти е безразлично — прошепна той.
— Твоето безпокойство е за плътта, която обичаш — каза почти меко Дете-на-Бога. — Зная го, защото помня как беше през туй кратко време, докато бях с жена ми; и помня неродените деца, за които двамата с нея мечтаехме заедно. В тия мрачни дни, дето се задават, те ще защитаваш твоите деца и именно твоята надежда ти дава основания да мислиш, че ще можеш да го направиш. Но аз нямам за даване такава надежда. Всичко, което ти обичаш, ще погине. Другите ще направят скверна градина от световете на човечеството и няма да има кой да ги спре. Обърни се към бога, братко мой, защото нийде другаде няма да намериш утешение.