— На кой? — развесели се Райлин. — На мен?
— Не — поклати глава Орджа, — на елфите.
Усмивката изчезна от лицето на Райлин.
— Как така? — попита той.
— Прокълнатия се завръща — простичко отвърна оркът.
— Това и ние го знаем — отвърна Алтан. — Какво общо има той?
— От няколко месеца в Планините пристигат емисари от Саликарнас, Градът, превърнал се в Империя — отвърна оркът. — Искат съюз от нашите племена срещу народа на елфите. Идеята е ние да нападнем Гората на Сънищата от Планините, а от другата страна барон Раксмаил да удари със силите си в Града.
Райлин пребледня като платно и изтръпна.
— Ще ни приклещите от две страни, за да не се измъкне никой — каза той. Не бе въпрос, а констатация.
— Няма — тихо отвърна Орджа, — ние убихме пратениците.
Райлин зяпна.
— Но орките от древни времена…
— Служат на Прокълнатия, да — кимна Орджа — и много от нас, онези, слезли по крайбрежните градове, още му служат. Но ние в Планините помним. Помним неговата милост, на него и на злия му рицар, лорд Дакавар. По времето на могъщия магьосник Дракал, орките се върнали в черната вяра, но с помощта му се разбунтували и сринали храма на Черната Сянка, където открили зловеща тайна. Зад машинациите на оркския първожрец стоял черен елф на име Вайлъс. Сега отново черен елф движи силите на Мрака.
Орджа се озъби.
— Народът на планинските орки не желае повече да търпи тиранията на Прокълнатия и неговите слуги! Нашите пустинни братовчеди са на същото мнение. Ние искаме да помогнем на елфите в битката им с барон Раксмаил.
Райлин погледна орка.
— Как? — запита той.
— Ако ни допуснете — каза Орджа — ще се сражаваме на ваша страна в Гората на Сънищата.
— Аа, не! — отговори Райлин. — Как да знаем, че това не е капан. Влезете ли в Гората, може да направите всичко.
Лицето на Орджа се натъжи.
— Трябва да ни повярваш, елфе! Ако паднете вие, слугата на Прокълнатия ще завладее и нас, а отмъщението му ще е страшно!
— Или възнаграждението богато — не остана длъжен Райлин, — не ти вярвам, Орджа.
Оркът погледна умолително към Алтан.
— Няма ли начин да провериш истинността в думите ми, магьоснико?
Алтан се обърна към орка.
— Това, което искаш — отвърна той, — изисква еликсир, който няма как да приготвя на бърза ръка.
Действително Алтан знаеше рецептата за тази отвара — чичо му я ползваше върху него, когато направеше беля, но тя отнемаше много време да бъде приготвена, а половината ѝ съставки бяха от екзотични билки или странни риби, които нямаше как да намери тук.
Орджа започна да маха с ръце:
— Трябва да ми повярвате! — почти отчаяно извика оркът. — Ако исках да умрете, щяхме да ви нападнем от засада! Или щях да призова наистина елфа на дуел и да опитам да го убия!
— И в двата случая щеше да умреш — процеди леденият дракон, — бях буден още щом до ноздрите ми достигна оскърбителната ви миризма. Ако бе опитал нещо срещу Алтан, сега щеше да почиваш в търбуха ми. Що се отнася до комичната идея за дуела, моят господар е елфически майстор на меча и ти щеше да загубиш позорно.
Орките се разшумяха, а един от тях каза:
— Да си вървим, Орджа. Те не желаят нашата помощ.
— Аз също съм могъщ войн — не помръдна обаче Орджа, — мога да победя елфа в дуел и то без да го нараня, така, че да докажа лоялността си.
— Впечатляващо самочувствие, орко — отвърна Райлин и надигна меча си.
Орджа протегна ръка към гърба си и изпод коженото му наметало изникна дълъг закривен ятаган.
Алтан надигна ръце, а Готлиб си пое дълбоко дъх.
— Не, не се месете — поклати глава Райлин и нападна. Остриетата на меча и ятагана се сблъскаха със звън, който отекна в Планините, а останалите орки отстъпиха назад. Острието на елфа летеше с изумителна скорост, подобно на мълния, която удряше отново и отново по противника. Орджа обаче въртеше ятагана си майсторски, образувайки стоманен водовъртеж около тялото си, непробиваема защита, която не можеше да бъде преодоляна.
— Впечатляващо — задъхано каза Райлин, отдръпвайки се малко настрана, — ти си първият оркски майстор на меча, който виждам.
— Аз съм тролоубиец — отговори Орджа, — пръв ятаган на моя народ.
Райлин кимна и в следващия миг отново нападна. Защитата на орка обаче и този път бе непробиваема. Остриетата на двамата противници се кръстосаха и двамата застанаха лице в лице.
— Достатъчно — рече отстрани Алтан, — прекрати това, орко.
Около пръстите на младия маг засвяткаха мънички червени светкавици.
— Не, Алтан — отвърна Райлин и се усмихна, — наистина няма нужда.
Двамата внезапно се завъртяха и меча на елфът изхвърли ятагана от ръката на орка. В същото време обаче Орджа прихвана със свободната си ръка двете ръце на Райлин, с които той държеше меча си и го притегли към себе си, а тази, която бе изтървала ятагана, уви около врата му като къса, но дебела змия.