Докато говореше, очите му лумнаха в червени пламъци.
Откровения
Полетът до Гората на Сънищата мина меко и бързо, като се изключи странния тътен, който разтресе земята и бе забелязан дори от въздуха. Като че някаква тъмна сянка премина през цялата Ралмия, а Райлин, Алтан и Тамия се огледаха объркани.
— Нещо стана — неизречените им мисли долетяха от устата на Готлиб.
— Знаеш ли какво е? — въпросът бе на Тамия и бе отправен съм съпругът ѝ.
Алтан поклати глава.
— Не — отговори той, — но не беше добро.
Лицето на Райлин посърна. Готлиб долови тревогата на своя ездач и ускори скоростта на своя полет, приближавайки Гората на Сънищата по-бързо от предвиденото. Тя бе все така красива, както я помнеха още от едно време, с красиви, могъщи дървета, разперили клони към слънчевата светлина.
Готлиб кацна навътре в леса, където тримата бяха посрещнати лично от владетеля на елфите, крал Леседил, обкръжен от стражи-кентаври. Той бе почти непроменен от времето, когато бе приютил бягащите от змиевиден убиец Алтан и Тамия, само бръчките между очите му се бяха увеличили, знак, че е измъчван от грижи.
— Добре дошли, скъпи приятели! — усмихна се той. — Райлин, радвам се да те видя. Предполагам, че присъствието на Алтан и Тамия е знак, че хората ще ни помогнат.
Усмивката, която се бе появила за миг върху лицето на драконовия ездач посърна.
— Уви, Ваше Величество, не. Крал Хоуфгар отказа помощ, решавайки да запази пълен неутралитет. Аз имам вина за това, бях невъздържан и груб.
Райлин сведе виновно глава.
— Вината е повече в свадливите кралски съветници, Ваше Величество — оправда приятелят си Алтан, — те насъскаха владетелят срещу елфите.
Леседил погледна магьосника.
— Тогава ти защо си тук?
— Аз няма да забравя как ни приютихте преди седем години — отвърна магьосникът, — с каквото мога, ще помогна.
— Аз също — добави Тамия, — във времето, прекарано в Замъка се научих да въртя меча не по-зле от кой да е мъж.
Леседил кимна и прегърна и двамата човеци.
— Вашата помощ ще е неоценима, макар и не тъй голяма, както се надявах от хората — рече елфическият крал. — Уви, вестите за агресията на барон Раксмаил стават все по-пагубни.
Леседил замълча.
— Рано тази сутрин върху Града на Оракула се стоварил камък от небесата, който унищожил и опустошил всичко — рече най-сетне кралят. — Заплахите на барона не се оказаха блъф, както предполагахме.
Алтан усети как го полазват тръпки. Оракула — унищожен? Не можеше да го повярва. Още помнеше добрата, мъдра старица, която го бе освободила от собственото си заклинание за защита и бе прогонила, макар и временно, змийският убиец от следите им. Тя знаеше всичко, виждаше бъдещето.
После си спомни странния тътен, разтърсил земята и притвори очи.
Слугите на Прокълнатия бяха унищожили и нея.
Както бяха ликвидирали чичо му, бащата на Райлин, красивия дракон Рилзан, стария гладиатор Регън.
Брутално и безжалостно.
Магьосникът стисна юмруци и предателската мисъл се появи в главата му:
„Всичко това е заради теб“.
Тамия долови чувствата му и постави нежно ръка около раменете му, докато Райлин казваше на крал Леседил изненадващите новини от планинските орки. Алтан виждаше реакцията на неверие, а после и на радост по лицето на краля, но не чуваше нито думите на елфите, нито успокоителните слова на Тамия.
— Вината не е твоя, мъниче — чу обаче Алтан познат глас и се обърна изненадан, за да види как Оракула излиза изпод сенките на две могъщи дървета.
— Барон Раксмаил подцени възможността на Оракула да вижда в бъдещето — усмихна се крал Леседил, — всички жители от Града са спасени.
И наистина, зад мъдрата старица стоеше и добре познатият страж Парт.
— Ехо! — поздрави той познатите си. — Големци станахте, хей!
Оракула обаче му махна с ръка.
— Тихо, Парт! — сетне вдигна набръчканите си ръце. — Райлин, Алтан и ти, хубава Тамия. Кралю Леседил. Добре сте се събрали, та да мога да ви кажа каквото имам да ви казвам.
Възрастната жена приближи тримата приятели и краля, погали ледения дракон по муцуната, при което той изпръхтя малко скреж, и каза:
— Фактът, че Прокълнатия, защото именно той дърпа конците на кръвожадния барон Раксмаил — започна тя, — унищожава моя град означава, че повече той няма нужда от мен и че моите пророчества не го интересуват.
Насред поляната настана тишина.
— Но, Оракуле — запита Алтан, — нали той по принцип не може да стъпи в Града?
— Не може, затова и пусна камък от небето — кимна бабичката, — но научаваше моите предсказания с помощта на слуги и емисари, слухтящи из цяла Ралмия. Е, в миналото това слухтене го накара да направи много грешки, както се вижда от историите на лорд Дакавар и великия крал Александър. Знаете ли, великия крал беше едно объркано момче, по-уплашено и от вас.