Но те решили, че Създателят ги ощетява и затова решили, че зад техните несгоди има някаква грандиозна космическа несправедливост, злина, която хвърля отражения в собствените им несполуки.
Те решили, че самият Създател е крадец и негодяй и откраднал могъществото си от друго божество, което те нарекли Черната Сянка.
Да, другите го нарекли Прокълнатия, но това станало много по-късно.
Защото историята на онези хора била лъжовна, нали разбирате, та такова нещо като Черната Сянка нямало, поне не и в началото. Въпреки това лошите хора се събрали далеко от другите, на далечен остров и построили Храм, където почнали да се кланят на своето измислено божество. Дори започнали да проливат кръв в негово име — така се появили първите жертвоприношения.
Тяхната злоба и пролятата кръв, уви, дали своят резултат. В началото отделената мрачна енергия се зародила в малко съзнание, тъмна предопределеност, която започнала да помага на служещите и, давайки им сила или лукавство и вредейки на враговете им.
Тези знаци не останали скрити от поклонниците, които с още по-голямо ожесточение започнали да се кланят на злото съзнание, а от тяхната вяра то станало по-крепко и по-силно. То постепенно се превърнало в зъл дух, а после и в нещо много по-лошо, в еманация на злото. Вече каквото лошо станело, давало сила на този дух, а всяка несправедливост го правила по-опасен, силен и зъл, дорде накрая не придобил и физическо тяло. Така се зародил Прокълнатия, върховния принцип на злото и кошмар на Ралмия вече хиляди години.
Неговите поклонници полудели и се изродили в расите, които с времето започнали да му служат — орки, гоблини, гноми. Някои от тях днес съжаляват за това минало, други като гномите дори не го помнят, но злото е сторено.
Мястото на първия храм на ужаса е там, където векове по-късно се настанил лудия майстор Юрген, известен с чудовищната си форма на Обитателя. Когато той бил там, духът на Прокълнатия го нямало, тъй като той от плът и кръв бил узурпирал властта в Ралмия.
Но сега същината на духа е там…
Оракулът привърши разказа си. Над гората бе изгряла луната, а през дърветата се чуваше чуруликането на птиците, необезпокоени от тази зловеща история.
Всички бяха притихнали — Алтан и Тамия прегърнати, Райлин — облегнал се на своя дракон, крал Леседил, замислено подпрял брадичка с лявата си ръка.
Старицата погледна Алтан и рече:
— За добро или зло, момче, ти носиш в себе си кръвта на Злия, след като той се омесил с човешкия род. Ти си и този, който трябва да го спре. Трябва да отидеш на пъкления остров и да се изправиш срещу Прокълнатия в решителен сблъсък, който да го унищожи завинаги.
Думите на старицата отекнаха в настъпилата тишина и като че от нищото се появи леден повей на вятъра. Нейде из гората тревожно се обади лисица.
Пътищата се разделят
В Гората на Елфите Алтан спа спокойно, без да сънува. Райлин, както бе обещал, се обърна към елфи-лечители, които дадоха на магьосника да сдъвче сладки на вкус билки, които го приспаха бързо и му дариха хубав и приятен сън без кошмари. Когато Алтан се събуди в стаята-хралупа, където бе настанен заедно с Тамия, за момент светът изглеждаше чудесен, със слънчевите лъчи, влизащи през прозореца, с песента на птиците, долитаща отвън, с нежната му и красива съпруга, сгушила се до него и поставила нежната си глава на гърдите му.
После споменът за думите на Оракула дойде и Алтан въздъхна, притваряйки за миг очи. Седем години след като бе отблъснал духът на Прокълнатия от себе си, магьосникът се бе боял, че отново ще трябва да се изправи срещу омразния си предшественик. Колкото и хубав живот да бе имал в двореца на крал Хоуфгар, колкото и добре да си изкарваше с Тамия, Алтан така и не бе успял да се освободи от опасението, че Черната Сянка го дебне.
И ето че сега това се бе оказало реалност.
Младият мъж се изправи деликатно от леглото си, стремейки се да не буди Тамия и се измъкна навън, насред Гората, където няколко елфа се разхождаха под сенките. Готлиб спеше сгушен под масивен дъб, а до него мълчаливо правеше упражнения Райлин, въртейки мечът на баща си в перфектен ритъм, в танц, който срещу враг би бил смъртоносен.
— Как спа? — попита ездачът, сваляйки мечът си надолу, щом видя приближаването на приятеля си.
— Чудесно — усмихна се Алтан, — билките на лечителите наистина имаха добър ефект.
— Съмнявал ли си се в елфическото изкуство? — засмя се Райлин.
Алтан поклати глава.
— Не, естествено.
Двамата се умълчаха за миг. Драконът Готлиб мързеливо отвори едното си око, изпръхтя облак скреж, скри главата си с крило и отново задряма.