Шокирани, Алтан и Тамия се върнаха назад и потърсиха друг път. След дълго лутане, което ги отвеждаше пред все по-безумни препятствия, сред които оркски старици, които се пощеха една друга по мръсните коси и сауна, в която стояха джуджета с невиждащ поглед, най-накрая двамата попаднаха на по-чист път и слязоха по равни стълби.
Пътят ги отведе до чиста зала, в която над ниско бюро се бе надвесило най-грозното същество, което Алтан или Тамия бяха виждали. То приличаше на гигантско око, обвито от съвсем малко плът, от която висяха отвратителни пипала, подобни на тези на медуза.
— Наблюдател — прошепна Алтан, замръзнал от отвращение. Това бяха странен вид мутанти, създадени от експериментатори в Саликарнас. Бяха много опасни и отлични пазачи, тъй като виждаха и през…
Прозрението осени Алтан малко късно и той прокле, когато Наблюдателят пред него премигна и надигна пипалата си, запращайки с тях отвратителни снопове жълтеникава енергия. Магьосникът надигна ръка и блокира атаката със собствените си червени светкавици, а Тамия се претърколи назад.
Магията на Алтан и енергията на Наблюдателя се срещнаха за миг, след което вълшебството на младия мъж взе надмощие и започна да изтиква гадното създание назад. То премигна и скочи настрана, а гадните му пипала натиснаха една плочка, която се вдлъбна в пода. В целия Зардан Карр отекна звук като от клепало.
Миг по-късно светкавиците на Алтан обвиха създанието и то се превърна в пепел.
— Уф! — възкликна ядосан Алтан и понечи да слезе още веднъж по стълбите, когато Тамия се хвърли към него. Магьосникът изпъшка, когато двамата се стовариха на пода, а на мястото, където се бе канил да стъпи, щракнаха още няколко остриета.
— Как ги познаваш тия неща? — изстена младежът, докато се изправяше.
— Да ти призная, не съм крала само от улиците — свенливо рече Тамия, — богаташите в Саликарнас си умират за такива изненади.
— Лошото сега е, че този изрод е предупредил, че в Зардан Карр има натрапници — прокле Алтан — и ни чакат още изненади.
— Твоето заклинание няма ли да ни пази повече? — разтревожи се Тамия.
— Надявам се — поклати глава младежът, — но лорд Афтат също е магьосник и може да измисли нещо.
— Няма що да сторим обаче — поклати глава Тамия, — трябва да продължим.
— Така е — въздъхна Алтан.
За радост този път пътят продължаваше само в една посока — още по-надолу, където стигнаха до голяма дървена врата.
Двамата се спогледаха, след което Алтан я отвори. Пред погледа му се разкри странна гледка. Намираше се в нещо като кухня, където над голяма печка ронеше сълзи дебело, подобно на орк същество, което забъркваше някаква вкусно миришеща гозба. На врата му имаше странен гердан, който се тресеше при всеки хлип.
— Горкият Гролф — нареждаше то, — готви по цял ден за лорда, а лорда не казва и една добра дума за горкия Гролф. Само ругае, а горкия Гролф ридае! — и създанието избухна в нов пристъп на самосъжаление.
Алтан и Тамия отново се спогледаха, този път объркани. Не можеха да повярват, че целият сложен път, който бяха изминали, води до кухня.
— Май трябва да попитаме — рече младежът. Тамия се съгласи и Алтан махна с ръка, отмятайки заклинанието за незабележимост.
— Здравей, Гролф — каза той колебливо.
Странният орк спря да бърка яденето и се обърна изненадан към новодошлите.
— Гости на Гролф? — усмихна се той невярващо.
Алтан разбра, че създанието пред него вероятно е малоумно. До същия извод стигна и Тамия.
— Гости на Гролф — повтори тя и се усмихна мило, подхвърляйки му една златна монета.
— За Гролф? — не можа да повярва оркът и я улови във въздуха. — Никой досега не бил мил с горкия Гролф!
— Ние ще сме мили — каза Тамия, — но ние търсим лошия лорд. Къде е той?
Оркът се усмихна и по ъгълчетата на устата му потече слюнка.
— Гролф каже на хубава лейди — отговори той, — но вие първо трябва хапне с него. Гролф подготвил супа.
Алтан и Тамия се спогледаха и свиха рамене. И без това бяха огладнели.
— С удоволствие ще хапнем супата ти, Гролф — кимна младият магьосник и оркът се усмихна още по-широко. Той пъргаво извади две купи от близък шкаф и ги напълни с вкусно миришеща чорба. Постави пред гостите си, слагайки ги да седнат на малка масичка. Докато сипваше супа, погледна към Алтан и се ухили. Дъхът на създанието бе странен и отвратителен. Магьосникът се намръщи. Мирисът му бе познат отнякъде.