Раксмаил захвърли сабята си настрана.
— Много грозно от твоя страна, мила моя, но всичко може да бъде простено.
— Да, господарю… — кимна елфата и приближи баронът. Светещият в камината огън хвърляше сенки, които скриваха лицето му и оставяха видими само очите. Някога сиви, сега червени, като капки кръв по лицето му.
Силиан се остави да бъде погълната за миг от тези очи, сетне в ръката ѝ цъфна нож, който тя заби в гърдите на гледащия я спокойно Раксмаил.
Баронът се усмихна.
— Това беше грешка.
Силиан отвори уста, когато от гърдите на господаря ѝ излезе пушек и дръжката падна от гърдите му. Острието бе потъмняло и омекнало, а раната от него се затваряше сама, като плътта около нея се гънеше по безобразен, кощунствен начин.
Елфата понечи да изпищи, когато ръцете на барона я сграбчиха за раменете, но писъкът ѝ заглъхна в целувката му, целувка, която изпи душата ѝ. Очите на Прокълнатия, който надничаше иззад лицето на Раксмаил, блеснаха доволно, когато той я пусна бездиханна на земята.
Дългоочаквана среща
— Оу! — изохка Алтан, докато бръснача в ръката му леко кривна и го поряза отстрани по бузата. Тамия, която в същото време се опитваше сложи някакъв ред в кестенявата си коса, въздъхна и каза:
— Дай на мен — нежно хвана съпруга си за брадичката и обръсна наболата му брада и малките мустачки, опитали да се образуват под носа му.
— За толкова години така не се научи да се бръснеш — рече някогашната крадла, когато приключи и разроши и без това хвърчащата във всички посоки коса на мъжа си. — Няма ли някаква магия за бръснене или нещо такова?
— Не — отвърна Алтан и се усмихна на идеята, — макар да звучи добре. Магията обаче не е играчка или поне аз не съм чувал някой да я ползва с такава цел.
— Ако всички магьосници са непохватни с бръснача като теб, това обяснява защо обикновено имате дълги бради — отбеляза Тамия, — затова не ти давам да вършиш тая работа ако аз не съм наблизо. Веднъж се бе обръснал сам и изглеждаше като след злополучната среща с Казадар.
По лицето на Алтан премина сянка.
— Извинявай — каза жена му, безпогрешно усетила чувствата на любимия си, — беше глупава шега от моя страна.
— Н-не, всичко е наред — поклати глава магьосникът и се помъчи да се разсмее. — Това беше отдавна.
Беше отдавна, помисли си Тамия, но все още се будиш, облян в студена пот, просълзен и изплашен. В душата на крадлата се надигна изпепеляваща омраза към Прокълнатия. Преди седем години неговият слуга, отвратителният магьосник Казадар бе отвлякъл Алтан в уродливото си убежище и бе извършил черен ритуал, чрез който Алтан, макар и за малко, бе обсебен от духа на Прокълнатия. Само любовта на Тамия бе спасила младежът.
След това двамата се бяха оженили и ето че сега Алтан бе придворен магьосник на самия крал, а подвигът му — именно той бе убил Казадар — бе известен надлъж и шир из Ралмия.
Само Тамия обаче знаеше колко се измъчва любимият ѝ до ден-днешен от зловещия спомен за тази среща, как отвратителното съмнение, че той е същият като Черната Сянка — негов древен прародител, както бе казал омразния Казадар — разяжда душата му като червей.
— Беше отдавна — съгласи се Тамия с думите на Алтан — и няма да се върне.
Тя го и прегърна, като уви тънките си ръце около врата му. Двамата се целунаха нежно и застинаха за миг.
— Обичам те — каза след малко Алтан.
— И аз те обичам — отговори Тамия и чак тогава двамата се разделиха.
— Хм, откога не сме виждали Райлин? — рече магьосникът, докато приглаждаше тъмната си роба, подобна на тази, която бе носил по време на запознанството си с Тамия, но, разбира се, по-чиста и по-голяма, за да се отпуска свободно по вече широките му рамене.
— От доста време — отговори Тамия, която също оправяше роклята си. За разлика от преди, тя сега бе развила вкус към скъпите и хубави дрехи, а за Алтан нямаше по-голяма радост от това, да ѝ ги осигурява. — Предполагам, е опожарил още някое гоблинско селце.
— Заледил, по-скоро — засмя се Алтан.
През последните години Райлин бе станал легендарен герой на елфите, подобно на своя велик баща и също като него яздеше дракон, снежнобял звяр с леден дъх на име Готлиб.
— Говорим за вълка — внезапно рече Тамия, доближавайки се до прозореца на широката стая, в която двамата с Алтан живееха, — а той в кошарата.
И наистина, в небето над Кралския замък се бе появила бяла точица, която стремително се увеличаваше, докато накрая не се превърна в грамаден леден дракон, чиито врат бе яхнат от висок красив елф.
— Готлиб ви видя от доста високо — рече Райлин, махвайки им с ръка, когато драконът му увисна през прозореца на стаята им. Из другите краища на замъка се чуха викове и прозорци от другите кули се отвориха. Всички искаха да видят прочутия герой.