— Сега Гролф сипе и на себе си — каза оркът и загреба един черпак в трета купа, сетне се обърна към гостите си, — първо ядем, после лош лорд!
— Мирише вкусно — каза Тамия, усмихна се на орка и загреба с лъжица от супата си.
Внезапно очите на Алтан се разшириха и той протегна ръце, бълвайки светкавици навсякъде. Магията му отблъсна купата и лъжицата от ръцете на изненаданата Тамия, която извика, а друга част от светкавиците му увиха Гролф и го издигнаха неподвижен във въздуха.
— Ах ти мръсна, подла, отровителска свиня — извика младият магьосник и приближи плененият орк.
— К-как разбра — съществото бе загубило дебилното си изражение и сега лицето му бе изкривено от злоба.
— Отровата, която ползваше, слюнка от химера, наистина няма мирис и вкус, но противоотровата, която е с екстракт от черен имел ясно вонеше от противния ти дъх — отговори Алтан, намръщен. — Цялото ми детство премина в такива дестилати за създанията на чичо ми!
Последното обяснение бе повече за Тамия, която все още стоеше изненадана отстрани.
— Много си умен, магче — отговори Гролф, — но господарят ми ще те свари.
— Кажи къде е той и ще ти позволя да живееш — процеди Алтан, а очите му блеснаха заплашително.
Гролф се размърда притеснено, а в следващия момент изквича. Алтан зяпна, когато видя как мръсния гердан, който създанието носеше се затегна около врата му. Чу се отвратително хрущене и оркоподобната твар увисна мъртва във въздуха.
— Черна магия — отвратен каза Алтан и пусна дебелата твар да падне на земята. — Как ще намерим сега оня противяга Афтат!
Обзет от гняв, младежът ритна един стол настрана.
— Успокой се малко — отговори Тамия, докато съсредоточено оглеждаше шкафовете наоколо. Накрая намери каквото и трябваше и завъртя дръжката на мнимо чекмедже.
Шкафовете се отместиха със скърцане, оказали ли се част от скрита врата.
Алтан и Тамия видяха страшна гледка…
Атаката
Атаката започна по обед. Вълните гоблини и орки започнаха да навлизат в чистата Гора на Сънищата като придошлите води на мръсна и кална река, размахали оръжия и факли, които хвърляха към красивите дървета, за да ги изгорят. С тях се носеха и огромни тролове, влачещи зад себе си гигантски топузи и боздугани, които стоварваха срещу всяка мишена — била тя растение или неприятел. До троловете пъплеха и страховити изроди, плод на усилията на гнусните магьосници от Саликарнас, противни твари, някои с форма, други без, някои пълзящи, други хвърчащи, трети — пъплещи на десетки гнусни крачета.
Срещу тях обаче се изправиха елфите, които прелитаха като сенки измежду дърветата и сееха смърт със стрелите си, кентаврите, чиито галопираха напред и раздаваха удари с мечове, брадви, копия и подковани копита, планинските орки, които се хвърляха срещу градските си събратя с неподозирана ярост, джуджетата, които напредваха в майсторски подредена фаланга, поваляща всичко, което я доближи.
А над всички бяха Готлиб и Райлин, кръжащи ниско над врага, разрушавайки бойните му машини, поваляйки войниците му.
Въпреки това защитата не минаваше без жертви. Леденият дракон и ездачът му помагаха с всичките си сили и Райлин не искаше да мисли колко живота е отнел неговия меч или ноктите и дъха на драконът му, тъй като само от мисълта му се гадеше. Раксмаил обаче бе построил добре армията си. Гоблините се хвърляха напред, давейки противника с числеността си. Орките от града блокираха усилията на планинските си събратя, а срещу джуджетата баронът бе пуснал своите отвратителни експерименти, всеки от които атакуваше по различен начин — с кипяща слуз, с отровно ухапване, с лепкава паяжина. В битката се намесиха и черните елфи, които почти неутрализираха усилията на светлите си събратя — обучени от малки да убиват, те бяха дори по-опасни бойци и ако елф от единия вид влезеше в битка с другия, най-често на земята рухваше окървавен светлият, а не тъмнокосият.
Райлин и Готлиб обърнаха битката собственоръчно. Драконът намери всеки един от троловете, тъпчещ противниците си и го събори, обливайки го с ледени вълни и пръсвайки го на късове. Сетне намери противните същества, пуснати срещу джуджешката фаланга и ги изпотъпка, оставяйки ги вледенени и гърчещи се. Освободени от този противник, джуджетата се врязаха в армиите от гоблини и ги обърнаха в бягство, след което заедно с планинските орки се нахвърлиха върху градските и ги разпиляха, а кентаврите помогнаха на своите елфически приятели срещу тъмните им събратя и започнаха да повалят стройните черни фигури с общи усилия.