Оракула за пръв път се поколеба какво да отговори и очите и се разшириха, а огньовете вече бяха съставили пълен кръг около нея. Като видя лицето и, Прокълнатия се разсмя още по-гръмко.
— Гледам, май ти лично си пратила бедничкия Алтан да стори това, което аз желая. Е, знаейки това, в отчаяние потъни и без връщане назад умри!
Сетне облакът от дим и огън, който бе Прокълнатия, се стовари върху Оракула, изгаряйки старото тяло на Мака мелничарката напълно и за един миг.
Кораб
Алтан отново се бе озовал в мрачната зала на лорд Афтат. Черният елф танцуваше някакъв демоничен танц под звуците на ужасна омайна мелодия, а тялото му гореше в пламъци, червени, като светкавиците, които младият магьосник по-рано бе пуснал срещу него.
— Много добре сторено, Алтан — чу младежът глас зад себе си и се обърна.
Прокълнатия стоеше на метри от него, небрежно отпуснат. Отново бе влязъл в образа на грозен стар човек, загърнат в черна роба.
— Това е само сън — прошепна Алтан и усети как устата му пресъхва — и аз ще се събудя.
Прокълнатия не му обърна внимание.
— Виждам, че напредваш в уменията си и започваш да приемаш истинската си същност, Алтан. Ти владееш могъща, разрушителна магия, момчето ми. Моята магия.
Алтан поклати глава, а старецът го приближи.
— Но незнайно защо ти се противиш на тази сила, бягаш от нея — рече той. — Поради какво? Защо отказваш такава нечувана мощ?
— Аз не… — заплете се Алтан.
— Признай си, внуко мой, ти харесваш моята магия — продължи Прокълнатия. — Допада ти как силата и бушува през вените ти, как излиза на талази по твоя воля от теб…
— Знаеш ли какво? — прекъсна го Алтан и Прокълнатия го загледа очаквателно.
— Прав си — надигна ръце, заливайки тъмната фигура със светкавици.
Всичко потъна в червен огън, а старецът се засмя. Когато огънят утихна, двамата се намираха на друго място — безкрайна опожарена пустош, в която личаха основите на овъглени дървета.
— Това остана от Гората на Сънищата — меко рече Прокълнатия, а Алтан поклати глава.
— Лъжеш. Не е истина.
— Знаеш, че не лъжа. Защо ми е? Елфите можеха да спасят това място, но предпочетоха да избягат.
— Още една лъжа. Те никога не биха избягали.
— И все пак го направиха, а нямаше да се стигне до там, ако бяха ми се поклонили. Сега моите слуги ще ги гонят като диви зверове из планините, а накрая ще ги избият. И само защото те са твърде упорити и горделиви, за да признаят моето върховенство.
Прокълнатия погледна Алтан някак умолително:
— Не се погубвай като тях, момчето ми. Приеми моето първенство и ще владееш Ралмия навеки… навеки… навеки…
Думите на злия дух отекваха в ума на магьосника, когато той тръсна глава и се събуди.
— Значи зад всичко стои този дух? — попита Низалия невярващо няколко часа по-късно. Алтан и Тамия бяха слезли на закуска и подир тях от стаите си изскочиха хората, които ги бяха приютили. Групата се намираше в нещо като подземна галерия, която ги отвеждаше до скрита в земята къща. Оттам, бе им разкрил брата на убития кмет Рибард, хората планираха да организират въстание, с което да изгонят черните елфи от земите си. Но сега това, което им бе разкрил Алтан сериозно разколебаваше увереността им.
— Значи казваш — продължи въпроса на племенницата си ханджията Рибард, — че елфите на мрака не ще паднат, докато зад гърба им стои онова… нещо.
Алтан поклати глава.
— Дори и да успеете да сразите армиите им, а те са несметни пълчища от орки и чудовища, Прокълнатия просто ще си намери друг гостоприемник, чрез който да преследва целите си. До там обаче — магьосникът направи кратка пауза, отпивайки от кафето, което домакините му бяха приготвили — няма да се стигне. Освен армиите на мрака, самият барон Раксмаил е станал много вещ в черните изкуства. Победата срещу него би била невъзможна. Аз знам личен опит докъде се простират силите на Прокълнатия. Обикновените хора няма да могат да ги спрат.
— И ти трябва да откриеш това хранилище и да уязвиш духа оттам, така ли? — обобщи Низалия разказаното и до този момент от магьосника.
— Точно така — кимна Алтан.
— Всичко останало ще е безсмислено — допълни го Тамия.
— И къде е този храм? — запита Рибард.
За миг настана мълчание, после Алтан въздъхна. Беше споделил достатъчно, щеше да е глупаво да не каже и остатъка.
— Чували ли сте за Пъкления остров? — попита той.
— Легенди — навъсено отговори Рибард, — знам от мореплаватели, отсядали в селото ни, че той е богат и плодороден, но хора не живеят там, тъй като бил просмукан от черна магия. Разказват, че в древни времена там живеело огромно чудовище, убито от Великия Крал Александър.