— Точно това е мястото — кимна Алтан. — Чудовището, за което сте чували, Обитателят, живеело в старо капище, построено преди векове, когато още народите не се били обособили. Там се е спотаил духът на Прокълнатия сега. И там трябва да го унищожа.
— Ще имаш нужда от кораб, за да стигнеш до мястото — прекъсна го Рибард.
— Ние имаме приятели в Омарения град — обади се Низалия, — стигнем ли до тях, ще намерим и кораб.
Пътят към Омарения град мина бързо. Низалия реши да поведе спасителите си към селището, независимо от протестите на чичо си Рибард и още същия ден тримата бяха напуснали тайното укритие на бунтовниците, излизайки наново сред полята. След два дни път стигнаха река Сребропойна, по която се спуснаха, за да стигнат Омарения град. Той наближи вечерта на третия ден, откак пътуваха. През тези три дни Алтан и Тамия бяха разбрали повече за своята спътница. Низалия беше силна и умна млада жена, която умееше да стъпва безшумно, но сигурно. На кръста ѝ висеше къс меч, за който нито Алтан, нито Тамия се съмняваха, че в случай на нужда може да бъде използван. Низалия имаше и навика да се раздава заповеди, вероятно останал и от миналото на кметска дъщеря и Алтан забеляза, че тя бързо урежда кой и как да пази нощем смените, кога да тръгват и кога да лягат. Нито той, нито Тамия обаче имаха нещо против — Низалия бе по-добре запозната от тях с местността и добре знаеше обичаите на местната власт. Именно заради нейните съвети тримата избегнаха групи от орки, чиито следи бяха изпотъпкали тревата. Пак по нейна преценка по обед на третия ден се бяха скрили във високите треви край основния утъпкан път и наистина по него скоро мина група от орки, ездачи на свине, които ескортираха карета, в която вероятно имаше черен елф. Алтан усети хлад, когато каретата мина покрай него и си даде сметка, че вероятно елфът в нея е бил магьосник.
Веднъж наближили Омарения град обаче, нямаше как да избегнат контакт с местната власт. На вратата на града стояха два огромни орка, които събираха входна такса. Алтан понечи да направи магия, но Низалия го спря.
— По каква работа сте тук? — посрещна я един от орките, свиреп звяр с белег, разсичащ лицето му и оставил го с едно око.
— Искаме да видим мястото — отвърна Низалия и остави кесия, пълна с монети в ръката на орка, чието изражение веднага се смекчи.
— Заповядайте — каза угоднически той и тримата влязоха в града. Той беше малък, но плътно населен от гоблини и хора, чиито основен поминък беше риболовът. Низалия заведе спътниците си в голяма кръчма, близо до реката, която се казваше „Пълният Черпак“. Вътре в нея бе задимено, неуютно и пълно с моряци, които шумно си приказваха един с друг. Влизането на Низалия и Тамия предизвика шумни подсвирквания и Алтан хвърли с неприязън поглед към заведението.
— Не се безпокой — прошепна му Тамия и го прегърна, — няма да ни направят нищо.
— Влизайте — подкани ги Низалия и тримата се настаниха край бара, зад който един дребен гоблин съсредоточено бършеше чаши.
— Търся капитан Стиксос — каза Низалия, — аз съм стара негова приятелка.
— Не мога да си спомня кой е капитан Стиксос — отвърна гоблинът и се усмихна, — много работа, трудно помня неща, без да бъда… хммм… без да ми покажат нещо, което да ми припомни хората.
Низалия се усмихна ледено и няколко златни монети полетяха към гоблина.
— Ааа — веднага рече той, — капитан Стиксос. Сетих се кой имате предвид.
Гоблинът изсвири тихо и негов сродник, вероятно дори роднина, се появи на часа до него. Кръчмарят му прошепна нещо и вторият гоблин хукна да бяга, излизайки извън кръчмата.
— Скоро ще дойде — рече той, — вие ще поръчате ли нещо?
Тримата си взеха по една бира, която се оказа кисела и топла.
— Хубаво местенце — каза тихо Алтан и Тамия се засмя.
— Напомня за дома — отговори девойката, имайки предвид Саликарнас.
— Пепел ти на устата — възмути се Алтан.
В това време към тримата се приближиха няколко моряка, хора, но очевидно пияни и озлобени.
— Не е ли опасно за такива хубави дами да идват сами вечер тук — подвикна един от тях, едър брадясал мъж със златна обеца на лявото ухо.
— Не са сами — отговори Алтан и се обърна към моряците.
— Ще станат — обади се втори от тях, нисък и с чорлава мръсно руса коса, — ти се разкарай и няма да има проблеми.
— Проблемите ще са за вас, ако останете — очите на Алтан светнаха в червено и морякът, който бе проговорил пръв, пребледня и направи крачка назад.
— Магьосническа измет! — процеди той. — Да се махаме!
И групичката се отдалечи бързо.