— Нямаше нужда от това — отвърна Низалия, — можех да се справя с такава сбирщина.
— Няма нужда да се рискува — отговори Алтан, но в този миг бе прекъснат.
— Скъпа ми Низалия — долетя гласът на висок мъж със спретнати дрехи и странна шапка, който бе влязъл току-що в кръчмата. На вид беше блед и болнав, но стъпваше със сигурна крачка, — отдавна не съм те виждал. По каква работа си тук?
— Помагам на двама приятели — Низалия запозна новодошлият, който беше въпросният капитан Стиксос, с Алтан и Тамия.
— Какво искате, приятели? — попита Стиксос.
— Път до морето — отвърна Алтан, — ако се съгласите, ще ви кажа точното място… но не тук.
Капитанът се намръщи за миг, но след това кимна.
— Да, разбира се, защо не. Да тръгваме към моя кораб, „Зеленият Скат“!
И четиримата напуснаха кръчмата.
Гоблинът кръчмар ги изгледа и сетне викна отново синът си.
— Иди и предупреди Наблюдателя, че търсените хора може да са тук.
Малкият гоблин кимна и хукна да бяга по новата задача.
Четиримата стигнаха на „Зеленият Скат“, който беше пуснал котва край реката и бързо се качиха на него.
— На такова място можем да сме искрени — рече капитан Стиксос, който бе станал сериозен — Низалия, какви са тези хора и какво общо имат с каузата ни?
— Вие също сте бунтовник? — вдигна вежди Тамия.
— Казах ви, че намеренията ни са сериозни — отвърна вместо Стиксос самата Низалия. — Стикс, младежът, който виждаш пред себе си е магьосникът Алтан, убиецът на Казадар.
Алтан се почувства неловко.
— Приятно ми е да се запознаем — поклони се Стиксос, от което на Алтан му стана още по-неудобно. — Предполагам вие ще ни помогнете в битката с черните елфи и кръвожадния Раксмаил.
— Всъщност… — понечи да каже Алтан, но Низалия го изпревари.
— Нещата са много по-лоши, Стиксос — рече дъщерята на кмета Тикабрин. — Самият Прокълнат стои зад този нечестив режим. Някак се е върнал от гроба и сега пак иска да завладее Ралмия. Трябва да стигнем…
— Пъкления остров — каза Алтан, — възможно най-скоро. Раксмаил вече напада светлите елфи.
Магьосникът си спомни съня за изпепелената гора и сърцето му се сви.
— Това е възможно — навъсено отговори Стиксос, — но на острова няма нищо. А от моите плавания зависи цялата организация на бунта. На ръба сме от въстание!
— Въстанието ще пропадне, ако се изправите срещу черната магия — прекъсна го Алтан.
Внезапно Тамия дръпна мъжа си за рамото и Алтан се обърна към нея. Някогашната крадла сочеше с пръст към града и магьосникът замръзна от отвращение, когато видя към него да се носи уродлив Наблюдател, чието око святкаше жестоко. Около него имаше подковани минотаври и огромни орки, както и моряците, които бяха се закачали с Низалия и Тамия в „Пълният Черпак“.
— Магьосникът е на кораба! — изврещя Наблюдателят и мигом запрати снопове жълтеникава енергия към Алтан, който блокира с щит от червен огън.
— Да се махаме! — извика Стиксос и няколкото от моряците, останали вечер да дежурят започнаха да вдигат котвата, докато другите, събудили се, започнаха да насочват кораба към реката.
В това време противниците бяха започнали да се катерят по кораба, преди мостчето към пристанището да бъде вдигнато. Първи дойдоха шумните моряци, които ги бяха притеснили в кръчмата. Низалия ги посрещна, доказвайки на думи, че наистина може да се оправи с тях. Кракът ѝ посрещна първия от тях с два ритника, първият в корема, а вторият в брадичката, които го отпратиха назад към двама от другарите му, с които паднаха във водата. Други двама пък попаднаха на Тамия, която остави първият нападател да я приближи, след което го метна през рамо, също в реката. Последният моряк бе изритан навън от самия Стиксос, в това време извадил сабята си.
В това време Алтан пусна убийствените си светкавици и повали отвратителния Наблюдател, но в кораба бяха нахлули пет огромни орка и трима минотаври, чиито озверени лица святкаха свирепо. Един от тях се озова до Алтан и стовари бичата си глава в лицето му. Светът на магьосника избухна и той се свлече невиждащ на земята, а минотавъра надигна подковано копито, за да разцепи черепа му. По инерция Алтан надигна ръце и запрати топка червеникава енергия по звяра, която го вдигна във въздуха и после пусна в реката. Чу се шумен плясък.
В това време Тамия се бе справила и с двама орка, а моряците се бореха с останалите трима. Останалите два минотавъра бяха се изправили срещу Стиксос и Низалия. Дъщерята на покойния Тикабрин изрита бичеглавия си противник два пъти, но той само измуча и я стисна с дясната си ръка за гърлото, вдигайки я като играчка. Стиксос гневно извика, но не можеше да направи нищо, тъй като другият минотавър го бе притиснал до ръба на собствения му кораб.