Следващите няколко дни Райлин започна да укрепва, но това изобщо не накара Лисия да се отдели от него, даже напротив — двамата станаха още по-близки. Останалите го забелязаха и усмивки разведриха иначе мрачните им лица. Когато младият драконов ездач качи лечителката на гърба на Готлиб и тримата полетяха над изстрадалите бегълци, надеждата отново пусна плахи кълнове в сърцата на прогонените, макар че половината небе над Ралмия вече тънеше в мрак, а погледите на съгледвачите докладваха как армията на барона напредва като огромна гъсеница по склоновете на Планината, макар, парадоксално, да бе по-бавна от бягащите елфи, кентаври, планински орки и джуджета.
Точно през тези дни Райлин възобнови и своите тренировки. Той бе изгубил мечът на баща си след ужасната битка с барон Раксмаил, състояла се в небето, но елфите му бяха дали ново оръжие и той го развърташе по време на редките почивки, за да добие усет към него. Лисия и Готлиб го наблюдаваха, елфата с възхищение, драконът с гордост.
— Той е прекрасен — сподели лечителката на Готлиб.
— Райлин е най-великият елф на нашето време — съгласи се доволно дракона.
Случи се тъй обаче, че в един от дните към зрителите се появи и Орджа. Оркът предложи приятелски дуел на драконовия ездач и Райлин се съгласи, отчасти за да си върне за предишния път, отчасти за да изпита уменията си.
Битката започна и младият елф скоро установи, че оркът е повече от равностоен противник за него. Както и да извъртеше мечът си Райлин, орка неизменно блокираше ударите му. Което бе по-притеснително, Орджа на няколко пъти пропусна удачни възможности за контраатака.
Накрая той внезапно изпусна ятагана си и се поклони на Райлин:
— Ти си твърде силен за мен, господарю елф — каза той и се усмихна.
— Браво, Райлин! — извика Лисия и прегърна драконовия ездач, а Готлиб изпръхтя доволно.
Елфът им помаха и притеснено установи, че наоколо се е събрала публика, след което отиде при Орджа и му стисна ръката, като внимателно приближи ухото на орка и прошепна:
— Ти ме остави да победя.
Орджа се усмихна и отвърна на висок глас:
— Прокълнатия няма шанс за победа, когато на наша страна има такъв войн! Вижте как той бързо се съвзе от черната магия и победи мен, тролоубиеца!
Събралите се бегълци завикаха радостно. В глъчката Орджа прегърна през рамо Райлин, все едно са близки приятели и му прошепна:
— Хората заслужават да те видят отново на крака и отново победител, Райлин. Освен това ти наистина си много добър мечоносец — и оркът му намигна.
— А сега върви при Лисия, нейната прегръдка определено ще е по-приятна! — засмя се Орджа и Райлин реши да послуша съвета му, отивайки при сияещата лечителка.
— Знаех си, че си най-добрият — каза тя. Двамата се погледнаха за миг, а сетне нежно се целунаха и в този момент всички мисли за Прокълнатия изчезнаха от мислите им.
През следващите дни Райлин и Орджа започнаха нещо като игра. В нея двамата се дуелираха и оркът неизменно оставяше младият елф да го победи, но по такъв начин организираше защитата си, че Райлин винаги разбираше къде са силните и къде, слабите му места. Скоро той установи, че е станал още по-добър мечоносец и от преди, а в края на един от поредните дуели Орджа му сподели:
— Вече няма нужда да се преструвам.
За нещастие, тези радостни събития бяха засенчени от прииждащи нови групи бегълци — оркски жени и деца от Планините, които напускаха родните си места и се присъединяваха към групите от бягащи. Мракът в небето се разрастваше, а по склоновете армията на Раксмаил вече бе видима. Понякога вятъра носеше отвратителната смрад на зловонни пушеци, които подсказваха, че баронът извършва жертвоприношения.
Една вечер Орджа, Дъч и крал Леседил се събраха и повикаха Райлин при себе си.
— Наближаваме проход под връх Вълчи зъб — каза джуджето, докато дъвчеше парче тютюн.
— Идеално място за засада — рече Орджа, — ние сме в клещи. От едната страна е баронът, а от другата е плиткоумният крал на хората, които едва ли биха ни приели в Кралството си. Но в тесния скалист път можем и да съумеем да унищожим армията на барона.
— А какво ще правим с магията му? — попита Райлин.
— Той не може да победи цяла армия с магия — отговори Леседил, но очите му гледаха в земята, — ако унищожим хората му, победата ще е наша.
Райлин въздъхна.
— Кога ще приложим засадата?
— След два дни стигаме прохода — обясни джуджето, — воините оставяме там, жените и децата отиват нататък. Ако спечелим, ще се заселим всички по тия места.
Джуджето не каза какво ще стане, ако загубят, но нямаше и нужда. Крал Леседил кимна и разпусна съвещанието, а Орджа потупа Райлин по рамото.